Ихеюан и Байхай – два пекински парка, в които изкуството не е цел, а средство
Китайската градина е строго подчинена на нормите на фън-шуй. Напоследък, без да се вземат предвид хилядолетните традиции на древната страна, това изкуство механично се пренася навсякъде по света. Без да са опознати обаче дълбоките му корени, свързани с разбирането на китайците, че великата триада Небе-Земя-Човек се намира в неразривна връзка, която определя взаимоотношенията на човека с природата, това пренасяне се превръща в поредния грубо присаден кич.
Градините Сузу – цялата природа, събрана в орехова черупка
Разположени в живописния град Сузу, прекрасните древни градини са удивително съчетание на природа, изкуство и интелект. Град Сузу е известен в наши дни като „Венеция на Изтока" заради своето живописно местоположение до водни канали и в област с богато културно наследство.
Висящите градини на Хайфа
Висящите градини на Хайфа са геометрична каскада от зелени пространства и тераси, които са се превърнали в най-посещаваното място в Израел.
Прекрасната огърлица на двореца Мирабел
Много и разнообразни са дворците в Залцбург, оградени в китни градини, но искрящата перла сред тях са Градините на двореца Мирабел. Историята им се помни вече четири века и днес звучи като приказка за любовта. В днешният си вид паркът е проектиран и разработен от архитект Фишер фон Ерлах в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в.
Персийските градини
Градината е място за удоволствия, което персийците са създали според голяма част от историците, които считат, че персийците са първите създатели на градините. В авестийските книги археолозите са открили документи, предлагащи създаване на градини в персийски стил от преди около 5000-7000 години, доста преди създаването на японските градини. Думата „рай" на старо-ирански (медес) език означава място, изпълнено с приятни аромати и по-късно в езиците пахлави и дари е променила значението си на „градина" или „рай". Днес същата дума, достигнала до нас в гръцки, френски или английски, означава също „рай". За разлика от познатите ни европейски градини, които сякаш са дооформили съществуващия пейзаж, персийските градини се появяват в противовес на естественото, като доказателство за постигането на невъзможното. Техните ефирни и нежни характерни особености са в драматичен контраст с враждебната околна среда.