Паркът “Сан Суси” - без грижи в уединение с природата
Всеки велик владетел оставя след себе си следа. Това не винаги са териториални завоевания и разрушения. Може да бъде и строителство и в това отношение парковото строителство не прави изключение. Впрочем сред европейските монарси през 17 и 18 век то е било доста популярно.
Пленници на “Острова на цветята”
Добре би било да съм кралица, но и да съм графиня не е лошо... Намиращият се в земята на граф Бернадот остров Майнау често е наричан "Остров на цветята". Разположената тук ботаническа градина съществува от 1827 г., когато предишният собственик, Николаус фон Естерхази, започнал да колекционира рози и екзотични растения, които постепенно запълват целия остров.
Луизенпарк - оазис в града на квадратите
Да намериш Луизенпарк в Манхайм е лесно. Просто трябва да следваш потока от хора, които се струпват там всеки ден в желанието си да отпочинат сред природата. Паркът е разположен на 41 хектара, а историята му води началото си от края на деветнадесети век. Изграждането му започва в периода 1892 - 1894 г.
Английски аристократизъм на брега на лаго Маджоре
Трудно е да се каже кое е по-впечатляващо – аристократизмът на един от най-старите курорти в Европа - Стреса, или уникалната заради градините си Вила Палавичино на брега на лаго Маджоре в Италия.
Френска барокова градина
Френският класически градински стил, т. н. френска градина е в апогея на своето развитие по времето на Луи ХIV(1638-1715) и неговият главен архитект Андре ле Нотръ (1613-1700). Вдъхновението за създаването на тази градини идва от италианските ренесансови градини от 14 и 15 век и от идеите на френския философ Рене Декарт (1576-1650)
Персийските градини
Градината е място за удоволствия, което персийците са създали според голяма част от историците, които считат, че персийците са първите създатели на градините. В авестийските книги археолозите са открили документи, предлагащи създаване на градини в персийски стил от преди около 5000-7000 години, доста преди създаването на японските градини. Думата „рай" на старо-ирански (медес) език означава място, изпълнено с приятни аромати и по-късно в езиците пахлави и дари е променила значението си на „градина" или „рай". Днес същата дума, достигнала до нас в гръцки, френски или английски, означава също „рай". За разлика от познатите ни европейски градини, които сякаш са дооформили съществуващия пейзаж, персийските градини се появяват в противовес на естественото, като доказателство за постигането на невъзможното. Техните ефирни и нежни характерни особености са в драматичен контраст с враждебната околна среда.