В надпреварата за създаване на бляскави и впечатляващи резиденции на европейските монарси се нареждат и владетелите на австрийския престол чрез дворецът Шьонбрун - апотеоз на имперско величие и разточителство. Дворецът възниква като лятна резиденция на австрийските владетели. Разположен е в подножието на  виенските хълмове. Построен е през 1559 от Максимилиан ІІ на мястото на мелница със стопански постройки и лозе, за да служи за ловна резиденция, където императорът е имал възможност да отглежда екзотични животни като пауни,  фазани и пуйки. Името си дворецът дължи на открития през 1612 година красив извор ("Schöner Brunnen", което в превод е красив фонтан) и до турското нашествие през 1683 активно е използван като място за ловни празненства и други дворцови прояви. Шьонбрун е любимата резиденция на Мария Тереза. По време на своето управление тя съумява да го превърне дворец, демонстриращ елегантност и величие чрез средствата на бароковия стил. Палатът е свидетел на доста бурни събития през 18 и 19 век. Тук Мария Тереза ражда и отглежда 16-те си деца; в Залата с огледалата свири шестгодишният Моцарт; тук започва и завършва живота си император Франц Йосиф І; в двореца е разположена щабквартирата на Наполеон, родено е единственото му дете; император Карл І подписва своята абдикация през 1918.

Паркът на двореца (снимка)

е организиран по френски образец през 1695-1699 година и заедно с двореца оформя една архитектурна цялост. Градината е създадена от Жан Трехе, ученик на френския градинар и дизайнер Андре Льолотр, създател на версайската градина. Централната ос на двореца оформя гръбнака на градинката, чиято симетрия се определя от успоредни и пресичащи ги по диагонал широки алеи. По протежение на основната ос на сградата Трехе поставя централната цветна леха, завършваща чрез басейн във формата на звезда и опасана със странични храсти. Пресичащите се алеи оформят отворени пространства, украсени с фонтани и скулптурни фигури. 

По време на управлението на Мария Тереза паркът се разраства, като стремежът е бил градината  да се превърне в символ на имперската власт и да бъде естествено продължение на великолепните интериори на двореца. Голямата цветна леха с нейните строго симетрични геометрични форми, аранжирани в сложни мотиви, заимствани главно от фолклорни шевици (известни в градинарството като parterre de broiderie) оформя фона, на който изпъква величествената архитектура на двореца. Интересен е подборът на цветята за оформянето на даден детайл и постигнатото съвършенство при съчетанието на цветовете. Акцентите са ясно различими - звездообразен шадраван, цъфнало портокалово дръвче или богато украсена каменна кашпа, която приковава погледа с пъстрия букет от цветя, спускащи се от нея.  От двете страни на цветната леха са засадени дървета и храсти, оформящи орнаментни гористи местности, пресечени от малки пътеки и просеки, сред които се открояват отворени и закътани пространства със специфичен облик и колорит.  По протежение на основната алея покрай високите чемширови ограждения са поставени статуи на митологически герои.

Лабиринт (снимка)

Съперничеството в градинарството и непосредственото приложение на последните модни тенденции е било  винаги на почит в австрийския двор. Всички градини в парка са декорирани с модерни цветни лехи и статуи, а в гористите местности наоколо са привнесени доста чуждестранни декоративни ефекти като например Лабиринта.  Тази атракция е създадена между 1698 и 1740 и се състои от четири различни части с централен павилион, от който лабиринтът може да бъде видян като цяло.  В търсенето на верния път, посетителят може да прекара прекрасни мигове сред природата.

Палмовата къща

По подобие на изградените в други имперски дворци оранжерии за отглеждане на редки цветя, през възниква идеята за изграждане на помещение за отглеждане на палмови дървета. Сградата от желязо и стъкло е построена през 1753. Тя се състои от централен павилион, висок 28 метра и два прилежащи павилиона, които са с три метра по-ниски и обхваща площ от 2500 кв. метра. Павилионите са свързани с пасаж и в тях се поддържа атмосфера с различни климатични зони: студен павилион, разположен на север, умерен климат в центъра и тропически климат в южния павилион. Необходимите температурни нива се постигат чрез отоплителна система, което означава, че в павилионите могат да бъдат отглеждани редки растения от целия свят - палмови дървета, орхидеи, екзотични растения и  гигантската водна лилия Victoria regia. Тази своеобразна оранжерия и днес снабдява с цветя федералните градини и паркове на Австрия. Близо до Палмовата къща е разположена т. н. къща на пеперудите, в чиято  малка сграда могат да бъдат видени много живи екзотични пеперуди от различни краища на земното кълбо.  (снимка)

Отглежданите в Палмовата къща цветя през лятото придават особен екзотичен вид на отворените пространства между добре оформените храсти. В края на 18 век става модерно да се украсяват градините с кошници от цветя и екзотични дървета, поставени на ливадите, където те придават особено очарование на добре подредения парк. Интересно е, че дори днес стилът parterre de broiderie  е запазен при поддържането на градината.

Глориет

През различните години всеки един владетел слага своя отпечатък върху облика на парка, като изгражда различни павилиони, оформя различни по тип, модерни за времето си градини.  Такъв павилион е раннокласическата колонада Глориет, построена по план на Хохенберг на върха на хълма през 1775 година. Ансамбълът се състои от централна част под формата на триумфална арка, увенчана с могъщ имперски орел, кацнал върху глобус и заобиколен от плячка и величествени полукръгли арки от двете й страни. Постройката е украсена с множество ренесансови и барокови скулптурни фигури. Превърната в място за отмора, днес посетителят може да изпие чаша горещо виенско кафе, наслаждавайки се на зашеметяващия изглед към двореца, парка и околностите.

Фонтанът на Нептун  (снимка)

Най-впечатляващият елемент на парка Шьонбрун е фонтанът на Нептун. Той изобразява богът на моретата и океаните с тризъбец в ръце. До него е скулптурата на богиня Тетида, коленичеща и молеща за безопасното пътуване на сина си Ахил до Троя.

Римски развалини

Модата на изграждане на живописни изкуствени руини, които да се вписват в основната концепция на парковото пространство, води началото си от  Англия в средата на 18 век. В продължения на няколко десетилетия тази мода се разпространява и в други европейски страни. Архитектът Хохенберг създава римските развалини в Шьонбрун по модел на древен римски храм от времето на императорите Веспасиан и Тит.  Наречени Развалините на Картаген, римските останки са разположени в подножието на гориста местност на хълма на Шьонбрун. Издигнати през 1778, те напълно се интегрират в околността като живописна градинска черта.

Ансамбълът се състои от правоъгълен басейн, ограден от масивна полукръгла арка със странични стени, създавайки впечатлението на древна постройка. Центърът на композицията е арка с фрагментен фриз, украсен с релефи на фигури, основани на римски модели.  Прилежащите стени са украсени в същия стил. В басейна през развалините се издига фигурална композиция, представяща боговете на реките Дунав и Енс. Римските развалини са замислени като алюзия за победата на Рим над Картаген, В продължение на векове Хабсбургите въплъщават властта на римско-германския император, считат се за легитимните наследници на древната римска империя и по този начин постройката е израз на династичните им претенции.