Много са историческите и архитектурни забележителности, с които е известна столицата на Чехия. Но за хората, които обичат парковото изкуство, най-желаната дестинация се намира извън града. Паркът Прухонице – един от най-големите, най-живописните и най-ценните в Европа, запленява със съвършенството на пейзажния стил, със спокойствието на гората, с неочакваността на екзотиката и с усещането, че любовта, с която е бил създаден, все още го обгръща.

Историята на парка започва преди векове. Първоначално на върха на хълма се издигала крепост, чиято цел била да охранява пътя към Прага. По-късно тя е преустроена в готически замък. Най-старата постройка тук е осветената през 1187 година църква „Рождество на Света Богородица”, която днес се намира в големия двор на замъка. По време на реставраторски дейности в нея са открити фрески, датиращи от XIV век. Първите писмени сведения за дворцов парк на това място са от началото на XVI век, но няма запазено описание как е изглеждал. В началото на XIX век около замъка започнало изграждането на романтична градина.

Създател на парка в днешния му вид е граф Ернст Емануел Силва-Тарука, любител на растенията с изискан вкус и слабост към красивите дървесни видове. Той преустроил замъка в стила на чешкия неоренесанс и се заел с проекта на живота си – изграждането на парк в английски пейзажен стил. Началото било поставено през 1886 година, а за целта граф Силва-Тарука постепенно изкупил земите на съседите си и създал своя шедьовър на площ  от около 200 хектара. Тежките икономически условия около Първата световна война поставили под въпрос поддръжката и дори съществуването на парка. Ето защо през 1927 година създателят му бил принуден да го продаде на държавата, но независимо от това той продължил да взема участие в грижите за него и полагал значителни усилия за усъвършенстването на своето творение до края на живота си през 1936 година. (снимка)

Паркът Прухонице изглежда като естествена, безкрайно изящна и романтична гора.

В действителност красотата му е резултат на внимателно планиране и всеотдаен, продължителен труд. Неголямата река Ботич, по която са изградени изкуствени езерца и малки водопади, се представлява естествената ос на парка. Пресечената местност е използвана изкусно, пътеките се вият така, че вървейки по тях, посетителят постоянно открива нови и често неочаквани гледки. Характерни са многобройните поляни, заобиколени от живописните стени на тъмни хвойнови и светли широколистни дървета. Пред погледа се откриват изгледи към загадъчната гора и към отразяващия се в спокойните води на езерото замък. (снимка)

Ландшафта на местността е изключително подходящ за реализирането на такъв проект, което несъмнено допринася за крайния резултат. Човешката ръка е оформила природните дадености, без да им се противопоставя. Паркът Прухонице е картина, рисувана дълго и търпеливо с внимателен подбор и комбиниране на различни дървесни видове. Граф Силва-Тарука с еднаква прецизност е създавал както отделни групи, така и цели масиви гора. Комбинирани са рано разлистващи се видове с видове, които се раззеленяват значително по-късно, оставайки като ярък контур на фона на листата, тъмнозелени хвойнови със светлозелени широколистни. Дърветата се редуват с поляни, езерца, поточета, запазвайки изцяло усещането за свобода, което дава пейзажният стил. Прухонице е забележително място по всяко време на годината. През пролетта, когато и дървета, и храсти, и цветя се отрупват с цвят, паркът прилича на райска градина. През лятото запленява с майсторски създадения пейзаж, носещ спокойствието на всички нюанси на зеленото. (снимка)

Най-пленителните картини в короните на дърветата рисува есента, когато листата им се обагрят в ярките жълти, червени, кафяви цветове на фона на вечнозелените иглолистни.

За неповторимия облик на Прухонице голяма роля играят контрастите. Играта на светлини и сенки прави разходката там незабравимо романтично изживяване. Пътеките навлизат последователно в затъмнени от клоните, а след това в слънчеви участъци. Друг контраст е този на спокойната и течащата вода постигнат с изграждането на многобройните езерца и водопади. В тях е скрито много от очарованието на парка. Отразени във водата, гледките придобиват загадъчност, пространството оптически се увеличава, вертикалните линии се издължават, а палитрата на цветовете става по-богата. (снимка)

Паркът е проектиран така, че повечето изгледи имат по две доминанти. Пред посетителя, вървящ по пътеката, се откриват гледки, в които погледът му бива привлечен от по-близка, не толкова ефектна забележителност – например езерце, красива група дървета, и по-отдалечена, доста по-интересна – обикновено замъкът.

Освен историческото си значение и несъмнената естетична стойност, паркът в Прухонице е истинска съкровищница на разнообразни растителни видове. Там са намерили дом над 1800 вида и подвида дървета. Характерните за природата на Чехия дървета са основата на парка, а растения от цял свят ефектно ги допълват. За много екзотични видове Прухонице е бил първото място, от което са навлезли в Чехия, а оттам и в Европа. Други видове са представени в невероятно разнообразие.

Колекцията от различни видове започнал да събира още създателят на парка. Днес рододендроните наброяват 200 вида. Периодът на цъфтежа им, от април до юни, е времето, когато тук идват най-много посетители. Огромно е разнообразието на божури, рози, хемерокалиси и водни лилии. Тук се намира и една от най-големите колекции на ириси в Европа. Интересна е огромната колекция от шишарки и семена на хвойнови видове – трета в света по големина. (снимка)

Скалистият склон над замъка е превърнат в уникална алпийска градина на три хектара. В нея е представена както типичната растителност на централноевропейските планински райони, така и растителността на най-значимите планински системи в света. За любителите на екзотиката интерес представляват опунциите – вид студоустойчиви кактуси, които растат целогодишно на открито сред скалите. В алпийската градина на Прухонице са представени над 3000 растения. (снимка)

През 70-те години на ХХ век настъпил нов етап в развитието на Прухонице. В него била поместена Централната ботаническа градина. Било взето решение да не се променя пейзажния стил на историческото ядро на парка, а новите ботанически експериментални колекции и експозиции да се разположат около това ядро. (снимка)
Нараствал броят на растенията, предизвикателствата пред учените, както и интересът на посетителите, което довело до разширение на площта на парка до 250 хектара. Днес, на фона на интензивното строителство наоколо, паркът изглежда още повече като оазис на живата природа, съхраняващ в себе си романтика, красота и богатство на растителни и животински видове.