Ментата (Mentha piperita) е многогодишно тревисто растение. Кореновата система се състои от подземно коренище от възлите, на което излизат голям брой нишковидни коренчета. Когато се отглежда по-дълго време на едно и също място, старите корени ежегодно отмират и на тяхно място се появяват нови и вторични стъбла. Надземната част на ментата е съставена от силно разклонени четириръбести стъбла. Освен правостоящите, ментата пуска и пълзящи стъбла, които се образуват от най-горния възел на коренището. Листата са с къси дръжки, продълговато яйцевидни, имат много жлези. Цветовете са дребни, разположени в класовидни съцветия,  със сини до розово-сини цветове. Цъфтят от втората половина на юли до края на август. Семената са много дребни и с ниска кълняемост.

Ментата е растение, което има големи възможности за приспособяване към климатичните условия. Не е много взискателна към температурата. При покой коренищата могат да понесат до 10°С. Масовото развитие на растенията през пролетта започва, когато средната дневна температура се задържи 10-12°С в продължение на две седмици.

 Ментата не понася засенчване, листата окапват и добивът намалява. Въздушната и почвената влага имат голямо значение за растението. Затова трябва да има възможност за поливане.

Взискателна е и към почвата. Тя трябва да е рохкава и пропусклива, да не се сбива и да не образува почвена кора, да е богато наторена с органичен тор. Много подходящи са наносните почви, плодородният чернозем, а  реакцията на почвения разтвор да е близка до неутралната. Тежките глинести, които задържат излишната вода, както и песъчливите почви не са подходящи за ментата.

Когато ментата се засажда през пролетта, коренищата се изваждат още през есента и се съхраняват като се нареждат на пластове и се покриват с почва. По-успешно е есенното засаждане. Предварително се подбира подходящото място, наторява се обилно с оборски тор и минерални торове. От 15 октомври до 15 ноември е най-благоприятното време за засаждане на растенията. Те добре се вкореняват, презимуват успешно и напролет започват бързо да се развиват. При по-голямо насаждение, добре подготвеното място се набраздява на разстояние 60-70 см и на дълбочина 15-18 см. В основата на браздата се нареждат едно до друго нарязаните парчета (с дължина 10-12 см) от коренището и се засипват с почва, след това леко се притъпква.

 Ментовото насаждение трябва да се поддържа чисто от плевели, а почвата да е  рохкава. Подхранва се с амониева селитра при първото окопаване и при появата на 3- 4-то разклонение. Много добре понася птичия и оборски тор, разтворени във водата за шербетуване. Ментата изисква редовно поливане. Най-подходящо е дъждуването във фаза бутонизация, но за предпочитане е гравитачното поливане.

Най-богати на етерично масло са растенията, когато 50% от тях са цъфнали. Обикновено ментата се изрязва за листа в началото на бутонизация. След прибирането на първата реколта насаждението се полива, подхранва се с амониева селитра и се прекопава. Ако се засуши, се полива пак. След около 40 дни се получава втората реколта.

Най-използвани са българските сортове, устойчиви на болестта ръжда по ментата, а именно:  Климент 63, който е готов за прибиране по-рано с 15-20 дни и дава възможност за получаване на нормална втора реколта. С подобни характеристики са и сортовете София и К-64-Тунджа.