Сусамът (Sesamum indicum) е една от най-древните подправки и едно от първите отглеждани за семена растения. Той е бил използван още преди хилядолетия, като и досега остава една от главните високо маслени култури.  Сусамът е най-топлолюбивата култура в нашата страна. Развива се интензивно при температура 18-20 градуса. Оптимална температура за растежа и  развитието му е 25-30 градуса. Сусамът е светлолюбива растение, изисква къс ден, но с интензивно слънчево греене. На сянка растенията дават нисък добив. Сухоустойчива култура е, но с изисквания към влагата. Необходима му е вода за поникването, по време на цъфтежа и оформянето и нарастването на кутийките, период, който е сух в нашата страна. Затова трябва да се отглежда с напояване. Сусамът изисква рохкави, топли пови, запасени с влага и с хранителни вещества. Не са подходящи тежките, засолени, заблатени терени с близка подпочвена вода и образувалите кора.

Вегатационният период на сусама в зависимост от сорта и технологията на отглеждането варира от 30 до 90 дни. Може да се отглежда и като втора култура.

След поникването растенията се развиват бавно и не понасят засенчване. Период на бързо нарастване настъпва преди цъфтежа. Той е твърде продължителен (40-45дни). С такава продължителност е и периодът от оплождането до узряването на семената. След узряването плодовете се разпукват и при ненавременното прибиране загубите са големи.

Семената на сусама са дребни и с малък резерв на хранителни вещества. Ето защо той предявява големи изисквания към качеството на обработката на почвата.

Веднага след прибирането на предшественика, почвата се обработва на 20-25 см дълбочина и повърхността се заравнява. Преди сеитба обработете плитко, за да осигурите 3-4 см рохкав почвен слой и твърдо легло под него.

Сусамът приема хранителни вещества почти през целият вегетационен период. Когато се отглежда на неполивни условия, може да се препоръчат следните торови норми: азот - 0,8 кг; фосфор - 0,6 кг, а при нужда и калий 0,5 кг на 100 кв. м. При поливни условия нормите са: азот -1-1,2 кг; форфор - 0,8-0,9 кг и калий - 0,7 кг на 100 кв. м. Фосфорните и калиевите торове се внасят през есента преди дълбоката обработка. Азотните торове при не поливни условия на отглеждане на сусам се внасят предсеитбено, а при поливни ½ предсеитбено и ½ като подхранване преди първата поливка.

За сеитбата на сусам се използват почистени и сортирани семена с висока кълняемост. За обеззаразяване те се потапят в 0.2% разтвор на формалин или 0.5% разтвор на син камък за 4 часа. От пролетните култури сусамът се засява най-късно -  в края на май-началото на юни, когато повърхностния почвен слой трайно се затопли до 16-18 градуса. Когато се отглежда като втора култура, не трябва да се засява по-късно от началото на юли. Засява се на 50-60 см междуредово разстояние със сеитбена норма  0.06 кг на 100 кв. м  0,12 кг за втора култура. Сеитбата да е на  2-3 см дълбочина, като след нея площите се валират.

Борбата с плевелите се води с 2-3 окопавания в междуредията, като с последното окопаване се прави леко загърляне. При нужда във фаза 3-ти-5-ти лист се прави ръчно разреждане, като растенията се оставят на 10 см едно от друго. Сусамът се полива обикновено през юли-август. По време на цъфтежа и плододаването посевът не бива да се засушава.

Прибирането на сусама започва, когато първите няколко кутийки станат зеленикаво-кафяви и семената им са придобили типичния за сорта цвят. Растенията се окосяват ръчно или механизирано. След това се изсушават и овършават.