По влажните и сенчести места на Стара планина и на други места на страната ни расте в диво състояние джодженът. Той е близкият родственик на ментата. Но като културно растение, което се отглежда в градината, джодженът е незаменима ароматна подправка, листата на която се използват при приготвянето на различни ястия, салати и консерви. Използва се и във фармацевтичната и ликьорената промишленост.

Джодженът (Mentha viridis) е многогодишно средно високо  растение. Образува хоризонтално разположено коренище, от което всяка година израстват нови стъбла. Стъблото е разклонено и достига на височина  80-100 см.  Листата са приседнали, с яйцевидна  или удължено яйцевидна форма. Горната им страна е грапава, а долната е покрита с власинки. Цветовете са дребни, събрани в съцветие метлица. Семената са светло- до червено-кафяви на цвят. Кълняемостта им се запазва 2-3 години.

На слънце е по-ароматен

В градината или двора джодженът заема малко място. За него се избират не много тежки, но плодородни и умерено влажни почви на място, добре огрявано от слънцето, подправката тогава е по-ароматна, но може да е и леко засенчено. Джодженът е взискателен към влагата в почвата и въздуха. Добре е да е осигурено поливането през вегетацията. На малко място може да се засади и покрай вадите.

Размножава се предимно вегетативно. Предварително мястото трябва да е добре наторено още с есенната обработка за 10 кв. м  с 50-60 кг оборски тор, 300- 400 г калиев сулфат и 500-600 г суперфосфат.

Старото  растение дава нови

За засаждане се използват коренищата, които се нарязват на части, като за новите растения трябва да притежават 3-4 възела. Обикновено се засаждат през есента или ако не сте успели, може и рано напролет. Правят се бразди, в основата на които на дълбочина 7-8 см се нареждат резниците, получени от старите растения. След това се покриват с почва  и  леко се притъпкват.

На по-големи площи джодженът може да се засажда на лехо-браздова повърхност по схема 70+30+30+30х15-20 см.

От местни форми на джоджена са получени два сорта - "Прослава" и "Свежен", които са толерантни на болестта ръжда, която често напада насажденията.

100 квадрата дават 28 кг сухи листа

Грижите през вегетацията се състоят в редовно окопаване и отстраняване на плевелите. Полива се при нужда. На по-бедните почви при първото окопаване се подхранва с амониева селитра. Надземната маса на растенията се изрязва 2-3 пъти през вегетацията - първия път преди пълното прецъфтяване и втория път преди падането на сланите. Изрязаните стъбла се връзват на снопчета и се сушат на сянка (за да не почернеят листата) в сухо проветриво помещение.

През есента поради по-голямата въздушна влага и високата температура е подходящо да се сушат в затоплена стая или сушилня при температура, не по-висока от 40 градуса.

От 100 кв.м се получават 40-50 кг изсушени растения или 20-28 кг сухи листа.

За лек и цяр

Действа болкоуспокоително. Ползва се при стомашни и чревни болки, гадене, повръщане, диария, за гаргара при зъбобол и болки в гърлото. В народната медицина се използва като тонизиращо средство срещу някои заболявания на дихателните пътища и на органите на храносмилането. Намира широко приложение в хранителната , консервната, фармацевтичната и ликьорената промишленост.

Донка Петкова