Смокинята е многогодишно малко разклонено дърво, достигащо на височина до 5 метра. Листата са последоветлни, перести, три-седем делни, тъмнозелени със сивкав отенък. Растението е двудомно. Мъжките цветове са две-четири разделен яйчник и 1-2 тичинки. Женските цветове са многоделен околоцветник. Цветовете са затворени в месесто цветно ложе, което при плода се разраства. Плодът е месест, крушовиден, зелено-жълт с множество семена. Дървото цъфти през месеците май и юни. Расте по сухите места в южна България и по Черноморието.

За медицински цели се събират листата на дървото. Те се берат по време на цъфтеж и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40^оС. Изсушените листа са със зелен цвят, слаб мирис и нагарчащ вкус.

Дрогата има омекчително, противовъзпалително и дезинфекциозно действие. Употребява се при задух, кашлица, стомашни и чревни болки. Външно пресен сок от смокиня се използва за мазане на мазоли и брадавици.