Високо ценена като изящно декоративно растение, ехинацеята (Echinacea) се оказа и изключително полезна. Затова в последните години като експлозивна вълна премина границите на декоративните градини и се озова като желан изходен продукт за фармакологичната промишленост.

Най-често се отглежда видът E. purpurea. Растенията са многогодишни. Всяка година развиват богато разклоняващи се стъбла, които достигат над 1 м височина. През лятото те частично вдървеняват, а през зимата загиват. Листата са едри, овални със заострен връх. По тях има груби власинки, а нерватурата е изразена. Цветовете са събрани в съцветия кошнички, на много дълги, елегантни дръжки. Обграждащите ги езичести цветчета са стерилни и най-често са розово обагрени. В центъра се оформя изпъкнал конус от тръбести цветчета, които носят плодника и много тичинки. Затова отначало е жълт, а след опрашването покафенява. Семената са плоски, тесно елиптични, завършващи с бодлива хвърчилка.

Средство за повишаване имунитета на организма

Популярността на ехинацеята нарасна изведнъж с наложилата се потребност човечеството да овладее процеса за повишаване активността на имунната система. Внесеният в организма екстракт от това растение неимоверно бързо успява да подпомогне белите кръвни телца да унищожават причинителите на болести. Затова ехинацеята се използва при лечение на грип, стрес, обща отпадналост. Полезните съставки се съдържат в корените и във всички надземни части на растенията. Затова отглеждайте това растение не само за високата му декоративна стойност. Берете и изсушавайте цветове, листа и цялата надземна част през есента. Използвайте я самостоятелно като билка за чай, или в смес с други предпочитани от вас. След третата година се изваждат и корените. Те се изсушават и също се използват за чай.

Разнообразни са сортовете

Сега има създадени много нови и разнообразни сортове.  Abendsone е с керемиденочервени багри. Sonnenlachs е изобилно покрит с едри червено-пурпурни цветове. При The King те са розово-пурпурни с червено махагоново око. По-рядко се отглежда сорта White Lustre с бели цветове.

Всеки, който се заеме да отглежда ехинацея, трябва да познава нейните изисквания към факторите на средата. Мястото трябва щедро да се огрява от слънцето. Почвата да е от типа на добре отцеждащите се, с лек механичен състав, но богата на хранителни вещества. През зимата подземната част на  възрастните растения устоява на студовете. За да оцелеят обаче току-що поникналите растения, температурата трябва да е около 12-14°С.

Ехинацеята  се размножава със семена и вегетативно. Когато ще използвате семена, засявайте ги рано напролет в сандъчета. Почвената смес се прави  от торф, пясък и листовка. Настанете ги в оранжерии или в стая, при температура 15-18°С. Когато пониците израснат - пикирайте ги. В началото на есента ги засадете на постоянно място. В по-южните райони семената може да се засяват и на открито, но чак през април. Разсадът редовно се плеви и полива. Може да се пикира и до есента да се разсади.

По изключение през лятото можете да вкорените резници, но процесът е труден и бавен. По-често се практикува разделянето на стари туфи. В двора можете да оформите красиви редици, но на такова място, където растенията няма да скриват ниските цветя. При промишлено производство на рязан цвят се разсажда на разстояние 60 х 40 см. Ако обаче се произвежда суровина за преработка, разстоянията са по-малки, за да се получи по-голямо количество зелена маса.

През лятото освен поливане и прекопаване, трябва да подхранвате  растенията. Те образуват стъбла и зацъфтяват чак на втората година. Периодът на цъфтеж може да бъде удължен, ако веднага след прецъфтяването отрязвате всеки цвят. Това активизира разклоняването и образуването на нови цветове.