Астранцията е стара познайница на градинарите, култивирана е още през 16 век. Тя притежава стил и елегантност, на които малко други цветя могат да съперничат. Представлява тревисто многогодишно растение, което  принадлежи към семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). Нейни роднини са такива известни подправки като кориандъра, целината и копъра. Цветовете й с формата на звезди са с диаметър 2-3 см и  се извисяват на високи, жилави, разклонени стебла над атрактивните листа. Представляват съцветия от малки цветчета, заобиколени от сухи, подобни на хартия венчелистчета. Те са подредени изключително прецизно и са покрити с нежна, много сложна мрежа от  зелени жилки, напомняща по структура крилата на насекомо. Цветовете са много привлекателни за пчелите и други насекоми, които на моменти провеждат цели битки, устремени към нектара, разположен дълбоко навътре в центъра на малките цветчета. Всяко малко цветче притежава пет венчелистчета и също има формата на звезда. Баграта им варира от зеленикаво-бяло през розово до яркочервено. Малките, събрани в съцветие цветчета се държат изправени, формирайки нещо като цветен купол.

Различните сортове астранция предлагат забележително разнообразие от багри. Съществуват около десет видаот това растение, като пет от тях постоянно се култивират с търговска цел. Тази, която многократно превъзхожда останалите, е Astrantia major и нейните производни. Тя е красиво растение, чийто произход е от Централна и Източна Европа. Astrantia major var. alba е красива разновидност с бели цветове, която достига 90 см височина. Има чисто бели венчелистчета, всяко със зеленикаво заострено крайче. Astrantia major var. Rosea е може би най-красивата от розовите сортове. Съцветията са тъмнорозови, докато венчелистчетата имат по-мек розов цвят. От червените разновидности Astrantia major Hadspen Blood е най-представителна с нейните тъмночервени венчелистчета. Astrantia major Lars има виненочервени цветове върху 75-сантиметрови дръжки. Astrantia major Sunningdale Variegated е с бледорозови венчелистчета и атрактивни листа с млечножълти ръбчета. Туфите са добре оформени и листата са заоблени, а съцветията се полюшват на 60-сантиметрови стебла.Изящна, но силнаДори при суров климат и неблагоприятни условия астранцията не се нуждае от много грижи. Тя е изключително приспособима към промените на времето - не я плашат нито суровият студ през зимата, нито дългите периоди със снежна покривка, нито сушата и жегата през лятото. Тази издръжливост се определя от естествения й ареал - високопланинските гори и ливади на Европа и Западна Азия. Независимо дали растат на сянка или на слънце, тези растения се развиват безпроблемно и изглеждат красиво. Все пак колкото по-близки са условията до тези в родните им места, толкова по-добре виреят и  цъфтят по-обилно.Обикновено астранцията предпочита да расте във влажна, добре дренирана почва, въпреки че добре понася и малко по-сухата. Някои сортове цъфтят по-слабо на по-сухи места (например Astrantia major), други напълно спират да цъфтят (Astrantia maxima).

В градината астранцията успешно се самозасява. Младите растения могат да се изкопаят и да се преместят на друго място, а можете да ги оставяте и там, където са поникнали. Така се получават доста големи и ефектни групи. Понеже астранциите, които поникват от семената, не са еднакви, се получават много интересни вариации. Повечето от тях са много благодарни растения и вероятно след време ще имате поне няколко уникални и забележителни астранции. Може би сред отгледаните от семена растения ще имате някое, което ще бъде по-красиво и от специално селекционираните с търговска цел.

Ако държите да увеличите колекцията си от точно определени сортове астранция, размножавайте ги чрез разделяне на туфите през пролетта. Повечето астранции могат да бъдат разделяни безпроблемно на всеки три-четири години, за да се поддържа тяхната жизненост, въпреки че по-бавно растящите сортове е добре да се разделят след четири до шест години растеж.Ако сте решили да си засеете астранция, съберете семената веднага щом узреят. Засейте ги в саксии, пълни със задържаща влагата почва. Пръснете малко пясък върху повърхността на почвата и поставете на сенчесто място в градината. Младите растения ще покарат през пролетта на следващата година. Добре е да ги посадите в градината веднага щом това е възможно, за да се адаптират по-добре. Веднъж посадени, растенията ще растат бързо и при добри условия ще цъфтят още първата година. В цялата им красота ще можете да ги видите на втората година.

Астранциите съжителстват добре с много други градински растения. Изглеждат съвсем на мястото си в по-естествено оформените градини, където техните ъгловати, ярки, заострени цветове приятно контрастират с по-закръглените форми на другите цветя.Ако имате желание да отглеждате това прекрасно цвете, дори да се съмнявате, че във вашата градина условията са подходящи за него, все пак опитайте. Астранциите  притежават здрав организъм и са устойчиви по отношение на вредителите, така че без особени усилия от ваша страна ще можете  да им се любувате.