Известно растение, което пълзи по стените на къщите, а листата му стават яркочервени наесен. Около наименованията му цари голямо объркване - в градинския център най-вероятно е вписано като ампелопсис или витис. В началото има нужда от подпорки, но скоро започва да се закрепва само.

Parthenocissus quinquefolia - този храст произхожда от източните части и щати на Северна Америка. У нас се отглеждат доста често в градините и парковете. Той представлява увивен храст до 20 м висок, с червеникави млади клонки и с разклонени мустачки. Към тях се развиват без или със слабо развити прикрепителни дискове. Листата са сложни длановидни, съставени от 3-7 едро назъбени листчета. Листчетата са елептични до обратно яйцевидни. Отгоре те са тъмнозелени и лъскави, а отдолу сиво-зеленикави. През есента листата добиват вишневочервен цвят, в някои случаи окраската става пурпурна.

Цветовете са дребни, жълтеникавозелени, събрани в сложни гроздове. Плодът е тъмносиня ягода. Лесно се размножава чрез семена и зелени резници. Цъфти през юни-юли. Бързо растящ вид, който при благоприятни условия може да нарасне за една година с 1-2 м. Към почвените условия е невзискателен, но най-добре расте върху леки, плодородни и умерено влажни терени. Той расте както на силно осветени, така и на сенчести места. Изисква по-влажен въздух. Продължителните летни засушавания причиняват частично прегаряне на листата. Не страда от болести, насекоми и вредители. Понася добре фабричните газове и градския дим. У нас показва висока мразоустойчиваст.

Декоративни форми: с по-дребни листа, с прикрепващи се дискове, с окосмени клонки и червени окосмени листа в млада възраст.

Parthenocissus tricuspidata - произхожда от Източна Азия. Представлява увивен храст с гъста корона и къси, силно разклонени прикрепителни коренчета. Листата са с променлива форма - от закръглено-яйцевидни до триделни, грубо назъбени. При разлистването са яркопурпурни, а през есента  - златисто-жълти  до пурпурно-червени. Дребните жълтеникаво-зелени цветчета са събрани в къси странични или връхни грозчета. Цъфти през юни-юли. Плодовете са синкаво-черни ягоди със синкав налеп. Размножава се чрез семена и зелени резници.

Изисква дълбока, влажна и плодородна почва и по-топли и защитени места. У нас се отглежда по-рядко. При продължителни студове през зимата под -20 градуса младите клонки частично измръзват. Понася добре както засенчването, така и силното слънчево осветление. Може да се използва в цялата страна за вертикално озеленяване. Добре се прикрепва към вертикалните елементи. Особено декоративни са формите с по-дребни яйцевидни или сложни листа и с тъмнопурпурни листа през цялото лято. (снимка)

ПОДКАСТРЯНЕ: Отстранете нежеланите стъбла рано напролет.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Чрез отводки през есента.