Тиквите (Cucurbita ssp.) включват бялата тиква, мускатната, обикновената, патисоните, вкл. и тиквичките. Те намират широко приложение в кулинарията, имат лечебни свойства, свързани със сърдечно-съдовите заболявания.  Някои семена се отличават с високо съдържание на мазнини, белтъчини, незаменими аминокиселини.

Тиквата е топлолюбиво и светлолюбиво растение. Към нея се отнасят три основни вида - обикновена, бяла (едра) и мускатна. За да се получи по-висок добив, растенията трябва да формират мощна коренова и листна сиситема. Затова най-добре се развиват на дълбоки, рохкави, влагоемни, въздухопроветриви и богати с хранителни вещества почви. Не понасят високата почвена и въздушна влажност, а при силно засушаване в периода на първоначалния растеж, младите плодове окапват. Много добре реагират на торене с оборски, както и с минерални торове - фосфор и калий, които се внасят още с есенната дълбока оран. Добри предшественици в зеленчуковите сеитбообращения са кореноплодните, зелето, пиперът, доматите и др. Те не бива да бъдат на едно и също място по-рано от 3-5 години.

Рано през пролетта, ако почвата е уплътнена, необходимо е отново да се преоре на дълбочина 14-16 см. След това се култивира 1-2 пъти на дълбочина 10-12 см. Целта е да се създаде нужната рохкава почва. Сеитбата се извършва когато средната дневна температура на почвата на дълбочина 10 см, трайно се е покачила над 12-14ºС, което обикновено е през втората половина на април. Преди да се засее, мястото се маркира за оформянето на гнезда на разстояния 2-2,5 м между редовете и 1,5-2 м в реда. Във всяко гнездо се поставя по 1-3 кг угнил оборски тор, 10-15 г амониева селитра и 20-25 г суперфосфат, които се накопават. В едно гнездо се засяват по 4-6 семена, на дълбочина 4-5 см и разстояние едно от друго 5-8 см. Те се покриват с влажна почва, която леко се притъпква. При закъсняване със сеитбата може да се използват рътени семена. След поникването гнездата леко се разрохкват, за да се разруши почвената кора и леко се загърлят младите растения. Когато се образуват 2-3 листа се прорежда, като се оставят по 1-2 растения. Тъй като мускатните тикви имат по-слаб растеж при тях винаги се оставят по 2 растения, а при бялата тиква само по едно.

Грижите през вегетацията се състоят в 2-3 окопавания преди да се разстелят стъблата и 1 до 2 поливания при нужда. С първото окопаване се извършва подхранване с около 2 кг амониева селитра на 100 кв.м. площ и загърляне, за да се образуват допълнителни корени. Върху богати почви и при добро основно торене, подхранване не се налага, докато при слаби почви подхранването може да се повтори. През летните горещи месеци май, юни и юли и особено ако почвите са по-леки, много  полезно е да се направят 1-2 поливки с течаща вода, отстрани по браздите от двете страни на реда.

Тиквите се прибират към края на септември и първата половина на октомври, когато по-голямата част от листната маса е засъхнала, а плодовете са добили типичната окраска за конкретния сорт.