Описание

Майораната  (Majorana hortensis) е ароматна подправка,  любимка в много европейски страни (Франция, Италия, Германия), е малко позната у нас. Свежите или изсушени листа и клонки са желани за салати, супи, рибни или зеленчукови консерви, сладкиши и колбаси, за чай, ароматизиране на вина и др. Подходяща е за ястия от грах, зелен фасул, леща, кисело зеле, кайма, плънка на пиле и заек. Гърците подправяли  виното с билката за любовна сила. Тя  е предпочитана  заради надземната част, която съдържа етерично масло със специфичен приятен аромат. Листата съдържат  витамини - С, каротин и ценни минерални соли.

Майораната (Majorana hortensis) е многогодишно растение. За зеленчукова подправка (за супи, салати, ястия, консерви, сладкиши, вина и др.) се отглежда като едногодишна култура. Коренът е силно разклонен, не прониква на голяма дълбочина. Стъблото е  високо 30-50 см, разклонено в основата. Листата са с дръжки, овласени, продълговати, цветовете са бели или червеникави, събрани в съцветия разклонена метлица. Цъфти през юни. 

Обича топлото и светлото

Майораната е топлолюбива и в ранните стадии на развитието си е чувствителна даже и към неголеми студове. Затова в по-северните райони на Европа се отглежда чрез разсад, а в по-топлите - чрез директна сеитба. Семената никнат при 20-25 градуса. Тя е и силно светлолюбива, не понася засенчване. Сравнително сухоустойчива е, но през първия период от развитието си е чувствителна към влажността. Особено взискателна е към хранителните вещества. Развива  се добре  на пропускливи, богати с хранителни вещества почви, както и на наносни. Чувства се нормално и на черноземни и на глинестопесъчливи, ако са структурни и не задържат вода. Много добре реагира на торене - пълно органо-минерално. Оборският тор да се внася на предшественика, а минералните торове - на нея. Добри предшественици са торените окопни култури.

Размножаване

Майораната се размножава чрез директна сеитба и чрез предварително отгледан разсад. Директната сеитба  изисква топъл район , както и много добре подготвена и загладена почва, тъй като семената са много дребни и трябва да попаднат на плитко -  не повече от 0,5 см. И след като поникне, майораната расте бавно.

При нашите условия за предпочитане е размножаването да стане чрез предварително отгледан разсад. Може да се използват различни култивационни съоръжения. В парниците семената се засяват на редове или разпръснато през март. На 1 кв. м стигат 1,5-2 г семена. Те се покриват с пресят много добре разложен оборски тор. Когато растенията достигнат височина 4-5 см, е добре да започнат да се закаляват. Разсадът се подготвя да отиде на постоянно място. Трябва да е висок 6-7 см и с разклонено стъбло. През май отива в градината.

В края на април и началото на май мястото се набраздява. Междуредовото разстояние трябва  да е 40 см, но може в по-малките площи да бъде и на 30-35 см, а между растенията - 10 - 13 см. За разсад  се  засява и през май в  студени парници и в открити лехи, но тогава на постоянно място отива през юли. След разсаждането, като минат 10-12 дни, ако има изгубени растения, се подсаждат. Грижите през вегетацията се състоят в редовна обработка на почвата, унищожаване на плевелите и при нужда се полива. В края на май растенията се подхранват с амониева селитра, а след прибиране на реколтата - отново, за да се осигури втора реколта. Прибира се  преди  цъфтежа. От 100 кв.м се получава 100-150 кг зелена маса или 10-15 кг суха ронена майорана.