Ветрогонът е многогодишно растение. Стеблото е разклонено, високо до 60 см и има дебел вретеновиден корен. Приосновните листа са дълги, белезникави, по ръба с бодли, триделни, като средния дял е двойно или тройно насечен. Стеблените са просто назъбени и обхващащи стеблото. Цветовете са събрани в сбити сенници, като в основата са заоблени от бодливи листчета, двойно. по-дълги. Венчето е бяло. Плодът е елипсовиден, покрит с шипчета, разпадащ се на две половинки. Цъфти през юли - август. Расте из сухите тревисти места, пасищата и храсталаците до 1000 м н.в. из цяла България.

За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.  Билката се бере по време на цъфтежа м. юли-август. Суши се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с нагарчащ вкус.

Билката има пикочогонно и спазмолитично действие,  намалява уреята и хлоридите. Употребява се при подагра, възпаление на бъбреците, намалено отделяне на  урина,   воднянка, кашлица, възпаление на простата и напослъдък като полово-възбуждащо средство.