Нефролеписът (Nephrolepis) са род папрати, които са най-често отглежданите като саксийни растения. Той включва 30 вида, но значение в практиката имат само два. Преди видът N. cordifolia, чиито изправени листа достигат от 35 до 60 см, се е срещал много по-често. Листата са зелени, насечени гребеновидно на тесни делчета. Най-красивите сортове от този вид са Plumosa и Undulata.Размерът на растенията обаче е твърде голям - достигат 60-70 см височина. Затова за стайна обстановка е заменен с по-ефектния вид N. exaltata.

Сега разпространяваната папрат нефролепис екзалтата е с тропически произход. На височина растенията достигат 40-50 см. Листата му са вечнозелени, гребеновидно насечени от двете страни. Много високо се ценят форми със ситно насечени листа. Една от тях е N.e.bostoniensis, създадена преди повече от 100 години. Изящните й листа са дъговидно извити. Бързо се разпространява почти по целия свят. Сега от нея има създадени десетки сортове. Такива са Elegantisima с интензивно зелена багра.Hillii и Marshallii са с по-светли листа и леко накъдрени дялове. Сортът Roosoveltii е с едри вълнисти листа, Maassii е също с вълнисти, но компактни листа. Scottii е компактен, със завити крайчета на листата. Има създадени сортове с двойно перести листа, на които всеки съставен лист на свой ред е пересто насечен. Нещо повече, вече са създадени сортове с четири или пет пъти насечени листа, така че растенията изглеждат много къдрави. Такива са Fluffy Ruffles е с двойно перести листа, Whitmanii с тройно перести и Smithii с четири- перести листа.

Не понасят сух въздух, изискват редовно поливане

Най-характерното за тази папрат е, че предпочита разсеяна светлина. Понася сянката по-добре, отколкото прякото слънчево огряване. Сухият въздух е неподходящ. Развива се добре в умерено топли помещения. Оптималната температура през лятото е 20-22ºС, а през зимата в никакъв случай не трябва да се понижава повече от 13 градуса.

Когато се отглеждат възрастни растения, добре е почвената среда да е слабо кисела, със стойност на рН 5,5-6,5. Това се постига, когато при приготвяне на почвената смес се измерят равни части добре разложен оборски тор, букова листовка, листовка от борови растения и пясък. При наличие на торф смеската се подготвя от чимовка и торф в съотношение 2:1.

За да се поддържа висока декоративна стойност на нефролеписа, основната грижа е редовното поливане. През лятото то трябва да е обилно. През зимата се полива умерено, но редовно. Да се има предвид, че дори и краткотрайно засушаване на почвената смес може да причини засъхване на листата, което е необратимо! Но за това може да допринесе и сухият въздух в помещенията. За да не се допусне това, при наличие на парно отопление се препоръчва колкото е възможно по-често листата да се пулверизират с вода със стайна температура.

По принцип нефролеписът се размножава със спори, което при домашни условия е трудно изпълнимо.Но растенията образуват столони, розетките на които може да се покриват с почвена смес. Така те се вкореняват още в саксията на майчиното растение. По принцип прехвърлянето в нова саксия не трябва да се провежда често, а само при необходимост. Най-подходящият срок за прехвърлянето е през пролетта. Тогава вкоренените млади растения се отделят от майката и се засаждат в отделни саксии.