Червената емилия (Emilia coccinea, синоними Е. Flammea, E. javanica) е едногодишно растение, което идва в Европа от Индия отдавна, но и досега остава екзотична рядкост в градините на нашия континент.

Червената емилия достига височина от 50-60 см. Тъмнозелените й блестящи листа са събрани в прикоренова розетка. Многобройните й голи стебла, които в същото време изпълняват длъжността и на цветоноси, се разклоняват в горната част и завършват с малки леко висящи кичести съцветия. Диаметърът на съцветията е около 1,5 см, а окраската им е яркочервена. Има варианти на това растение и с жълта и оранжева окраска на съцветията.

Екзотичното растение е сред любителите на топлината. Ако не я поливате редовно, тя няма да загине, защото може да издържа и почвено засушаване. Добре понася високите температури през лятото.

За да отгледате, трябва да се снабдите със семена от цветарски магазин и да ги засеете. Трябва да имате предвид, че в 1 г семена има до 1500 броя. За получаването на 100 растения са ви нужни 0,5 г семена. Трябва да ги засеете дирактно в почвата в края на май. Кълнове се ще появят след няколко дни, а млади растения до 10 дни след засяването. Те се прореждат, като се оставя разстояние между растенията от 15-20 см. Около седмица след тази операция трябва да подхраните цветята с комплексни торове. Най-добре е те да са течни. До образуването на цветните пъпки на растението, трябва да направите още едно внасяне на торове.

Алената емилия ще цъфне в края на юни-началото на юли и ще радва очите ви с красивите си съцветия до мразовете. 

Емилията може да се участва в създаването на пъстри ливади, в мавританската морава. Рязан цвят от това растение се използва в аранжировки в дома. При отрязването стеблото растението изпуска млечен сок, затова срязаната част трябва да се потопи в гореща вода или да се обгори. Това ще възпрепятства повреждането на съдовете, в които държите цветето, както и няма да позволи достъп на вода в стеблото на емилията.

Тайната на успеха:

Светлина: слънчево място

Поливане: издържа засушаване

Торене: след прореждането на растенията