Начало › Растения › ЕнциклопедияЗеленчуци › Естрагон, градински пелин (Аrtemisia dracunculus)

Естрагон, градински пелин (Аrtemisia dracunculus)

29.10.2012 | Коментари (0)

Естрагон, градински пелин (Аrtemisia dracunculus)

Вид: Зеленчук

Подправката, която е позната под името тарос, но някои я наричат още градински пелин, е любимата подправка на френските кулинари. Изисканият аромат от съдържанието на етерично масло и голямото количество на витамин С подхожда за подправка на пресни салати, но служи и за подправка на ястия от месо, месо на скара, риба, птици, дреболии, дивеч. Предпочита се и за вегетариански ястия с домати, картофи, варива (боб, леща). Особено добра подправка е на ястия с ориз, пълнени птици, агне, както и за консервиране (краставички), за приготвяне на фини сосове и маринати. Комбинира се успешно с лук, чесън, магданоз. Използват се връхните стъблени части, заедно с цветовете, но преди да са цъфнали. Може да се ползват и изсушени. От естрагон се приготвя и билков оцет.

Среща се в природата

Есграгонът е бил познат още на римляните. Разпространен е в природата и се отглежда почти в цяла Европа и Азия. У нас е най-популярен в Севлиевско, Габровско, Великотърновско. Културният естрагон произхожда от Монголия и Южен Сибир и се отличава от дивия с по-силния си аромат. Според някои автори естрагонът има две разновидности - руски и германски, според други има и френски.

Устройство

Естрагонът (Аrtemisia dracunculus) е многогодишно тревисто растение с дебело, вдървесинено коренище. Стъблото достига височина 1 до 2 м. Листата са линейноланцетни. Цветовете са малки, жълтеникави събрани в кръгли съцветия-кошнички, включени в метловидно съцветие. Семената са тъмнокафяви. Кълняемостта им се запазва 2-3 години. Цъфти през втората половина на лятото.

Германският естрагон е с тъмнозелени листа, а руският - с матовозелени. Двете разновидности се различават помежду си по вкусовите си, по биологичните и стопански качества. Германският естрагон се характеризира с по-нежен и по-добър вкус и аромат, но е по-малко добивен и е по-чувствителен към студа, докато руският е силно студоустойчив, дава по-сигурни и по-високи добиви. Но руският естрагон отстъпва по своите вкусови качества на германския естрагон. Той не дава почти никога семена. В много страни са селекционирани сортове от местни популации.

Обича слънчево място с богата почва

Като многогодишно растение е студоустойчив, понася временни засушавания, но качествени добиви от листна маса се получават, когато са осигурени оптимална влажност и хранителни вещества в почвата. Не трябва да се допуска влошаване на аерацията на почвата и заплевеляване на посева. Необходимо е да се води редовна борба с вредителите.

За отглеждане на естрагона трябва да се избере огрявано от слънцето място, с добре обработена, структурна, с дебел орен хоризонт, влагоемна почва. Подготовката на почвата трябва да започне още през есента, да се натори с органичен тор, суперфосфат и калиев тор, да е изорана или дълбоко обърната с лопата.

Размножава се вегетативно

Естрагонът се размножава вегетативно чрез резници, издънки и чрез части от растението, като се разделят туфите. Двата начина се практикуват обикновено наесен, а когато се използва разделяне на туфите, трябва да се внимава, като всяка част трябва да има поне по една връхна пъпка. Много често естрагонът се размножава чрез резници, които се вкореняват в студени парници. Резниците се получават през лятото, предимно през юли. Вземат се от средните части на леторастите. Резниците се изрязват на 10-12 см дължина. За да е сигурно доброто вкореняване, се приготвя почвена смес от добре разложен оборски тор и градинска почва в съотношение 2:1 и трябва да се поддържа непрекъснато оптимална влажност в парника.

Младите растения отиват на открито

Засаждането на посадъчния материал става през есента или рано напролет на предварително подготвеното място. На малки площи се засажда редово на разстояния 60-70 см между редовете и 30-40 см между растенията в реда, на дълбочина 10 см. Непосредствено след като се засадят растенията, се полива, за да се уплътни почвата. Ако се засажда на по-големи площи, може да се използва схемата 70х70 или 60х60, за да се обработва механизирано.

Естрагонът може да се отглежда и през зимата чрез разсаждане на растенията в култивационни съоръжения - парници, тунели или оранжерии.

Грижите за посева

Естрагонът може да се оглежда на едно място 4-5 години. През вегетацията е необходимо редовно да се полива, плеви и тори. През есента за 100 кв.м се разхвърля 200 - 300 кг добре разложен оборски тор, 4-5 кг суперфосфат, 2-3 кг калиев сулфат и през пролетта 2 кг амониева селитра. Заедно с поливките е добре да се подхрани и с течен тор. Растенията презимуват предимно без повреди, но когато оборският тор се разхвърля върху тях преди зимата, той им служи и като защита от ниските температури. 

Беритбите през първата година започват, когато растенията достигнат 13-15 см височина. Младите леторасти се изрязват с дължина 10-12 см и 3-4 см над вегетационния връх на растението. Правят се няколко беритби до късна есен. На малки площи листната маса се изрязва ръчно, а на големи - машинно. През следващите години в зависимост от грижите се правят по 3-6 беритби. Изрязаните клонки се връзват на връзки, но за нуждите на хранително-вкусовата промишленост растителната маса се предава в насипно състояние.

Връзките се сушат в сенчести, проветриви помещения.

Има и друго приложение

Освен като подправка и за получаване на етерично масло за хранителната промишленост, намира приложение и в народната медицина - използва се външно за налагане при ревматизъм, ишиас, като предварително стръковете се попарват с вряла вода.

 

 

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар