Сагитарията (Sagittaria) е известна у нас и като стрелолист или воден шип. Името й идва от латинската дума sagitta, която означава стрела и показва отличителния признак на растенията - големите, заострени, стреловидни листа. Тя живее във водата и се приема като полупотопено растение. Среща се често в по-плитките блата и езерца.

В рода на сагитарията има поне около 20 вида, които са разпространени в Европа, Азия и Америка. Това са многогодишни растения, рядко едногодишни, с подземни филизи, които образуват често клубени. Цветовете са по три, събрани в кошничка, обикновено еднополови, еднодомни. Чашелистчетата са зелени, бели, рядко розови, опадливи. Плодовете са силно сплеснати, повече или по-малко крилати. Листата са плаващи - лентовидни, а тези над повърхността на водата са стреловидни.

Обикновената сагитария S. sagittifolia има подводни линейни листа, които са със сърцевидна форма. Въздушните листа пък са стреловидни. Цветовете са съставени от три бели венчелистчета с малинови петна и три чашелистчета. Цветоносът е дълъг от 20 до 100 см.

Срещат се и формите S. macrophylla, която е с широки триъгълни листа. В Китай и Япония се отглежда заради богатите на нишесте клубени. S. japonica пък е с кичести цветове и се отличава от изходния вид по по-големите си листа.

Сагитарията се отглежда от семена или се размножава през пролетта чрез делене на храста и клубени, които се образуват при болшинството видове на края на филизите.

Използва се за оформяне на крайбрежната зона на водоемите. На края на подземните филизи стрелолиста има клубени, които са богати на нишесте. Те могат да се ядат. В страните от Югоизточна Азия се отглежда именно заради тях.