На­ходчиво из­ра­зи­тел­но, но под­веж­да­що е бъл­гар­с­ко­то наз­ва­ние „змийс­ка хур­ка", че и „змийс­ко гроз­де". То­ва мно­го­и­мен­но рас­те­ние е Arum, фа­ми­лия Araceae - Зми­яр­ни­ко­ви, в ко­я­то има над 1800 ви­да по ця­ло­то зем­но къл­бо. Всъщ­ност имен­но ла­тин­с­ко­то „арум" (връх на стре­ла или ко­пие) от­го­ва­ря точно на фор­ма­та на лис­т­на­та пе­ту­ра на къ­де-къ­де по-дреб­ни­те ев­ро­пейс­ки­ ви­до­ве. Наше­то наз­ва­ние (а и чешко­то „зме­йо­вец") во­ди до вну­ше­ни­е­то за не­що ко­вар­но, змийс­ко, т.е. сил­но от­ров­но. Иначе рас­те­ни­е­то по ни­що не при­лича на змия! Че е от­ров­но - да! Но... ако се гъл­та ла­ко­мо „кар­тофчето" или час­ти на цве­та и при­мам­ли­ви­те оран­же­ви зър­на на „ма­мулчето"!  В дейс­т­ви­тел­ност груд­ки­те на ня­кои ви­до­ве на­ис­ти­на съ­дър­жат вну­ши­тел­но ко­личес­т­во хра­ни­те­лен про­дукт - скор­бя­ла - над 28%. Ня­кои ед­но­лис­т­ни ази­ат­с­ки и аф­ри­кан­с­ки ви­до­ве се от­г­леж­дат за хра­на.

Не­от­дав­на ед­на япон­ка, по­се­ти­тел­ка на „Райс­ка­та гра­ди­на" в с. Ве­ли­ка, Бур­гас­ко, раз­ка­за, че „кар­то­фът" се из­су­ша­ва, сми­ла се на браш­но и се смес­ва с ка­ша от чер­ве­ни мор­с­ки во­до­рас­ли, дока­то се по­лучи вку­сен и мно­го обичан в Япо­ния сос.

А за­що „хур­ка"? То­ва си е чис­та про­ба творчес­ко ху­до­жес­т­ве­но въ­об­ра­же­ние на бъл­га­ри­на. Един­с­т­ве­ни­ят цвят има фор­ма­та на къ­де­ля, на­дя­на­та на хур­ка. Всъщ­ност, вън­ш­на­та ман­тия (при­лис­т­ник или ед­но­лис­т­на ши­ро­ко шпа­ту­ло­вид­на чаш­ка) на­по­до­бя­ва от­во­ре­на, ръчно сви­та ба­кал­с­ка книж­на фу­ния. В нея се крие цвет­на­та ос, на ко­я­то от­до­лу са раз­по­ло­же­ни плод­ни­ци­те, а от­го­ре - тичин­ки­те, съб­ра­ни във ви­о­ле­то­во до чер­ве­ни­ка­во си­ньо. Кади­феното на пи­па­не об­ра­зу­ва­ние на­по­до­бя­ва доб­ре поз­на­ти­те ученичес­ки су­хи пас­те­ли или цвет­но мо­ливче. След уз­ря­ва­не­то лис­та­та и ман­ти­я­та се „сто­пя­ват" - ос­та­ва да стърчи са­мо оран­же­во-чер­ве­но „ма­мулче" - то­ва са плод­ни­те зър­на. Една до­пъл­ни­тел­на де­ко­ра­ция в гра­ди­на­та ка­то по­да­ло се меж­ду тре­вички­те пла­мъче.

Ман­ти­я­та на­пом­ня ле­о­пард

Ман­ти­я­та на ев­ро­пейс­ки­те ви­до­ве е бле­до- до жъл­те­ни­ка­во-зе­ле­на, а при два от ги­ган­т­с­ки­те ед­но­лис­т­ни тро­пичес­ки ви­до­ве - Хид­роз­ме и Са­у­ро­ма­тум (в  Азия и Аф­ри­ка), от­г­леж­да­ни и в с. Ве­ли­ка, дос­ти­га 2.5 м височина и 1.5 м ши­ри­на. Не­ве­ро­ят­но, на­ли? Тя е чуд­но из­ри­су­ва­на с тъм­но- и свет­ло­зе­ле­ни, ка­фя­ви, чер­ве­ни­ка­ви и жъл­те­ни­ка­ви пре­ли­ва­щи се пет­на, ко­и­то на­пом­нят ис­тин­с­ки ле­о­пард. И то­ва вну­ша­ва тре­вож­но­то усе­ща­не за пъс­т­ра тро­пичес­ка змия! При то­ва с ужас­но неп­ри­ят­на ми­риз­ма на раз­ва­ле­на плът. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние, на­ша­та почва, во­да, топ­ли­на и кли­ма­тичните фак­то­ри не ни поз­во­ля­ват да се нас­ла­дим на та­ки­ва ги­ган­т­с­ки раз­ме­ри - цве­тът, (снимка) по-точно ман­ти­я­та, тук дос­ти­га са­мо 50-70 см. Но... цве­тът на кое дру­го на­ше рас­те­ние има та­къв раз­мер! То­зи цвят се по­я­вя­ва нап­ро­лет пре­ди лис­та, кой­то пък за­почва рас­теж ед­ва след ка­то за­ги­не цветът.

Лис­тът на Са­у­ро­ма­тум и Хид­роз­ме има де­бе­ла, съ­що пъс­т­ра дръж­ка. Пе­ту­ра­та на Хид­роз­ме е слож­но дъл­бо­ко вря­за­на, дялчета­та на­по­до­бя­ват лист на кар­то­фа и стои раз­пе­ре­на ка­то „чадъ­ра" на пал­ма - очевид­но от там идва и име­то „кар­то­фе­на пал­ма". Лис­т­на­та пе­ту­ра на Са­у­ро­ма­тум има дъл­бо­ко в­ря­за­ни про­вис­на­ли  4-5 дя­ла. И два­та ви­да са твър­де ек­зо­тични.

Груд­ки­те са съ­що раз­лични. При ев­ро­пейс­ки­те ви­до­ве, раз­п­рос­т­ра­не­ни и у нас нав­ся­къ­де из храс­та­ла­ци­те и по до­ли­ща­та, те са дреб­ни, овал­но-плос­ки, бе­лез­ни­ка­ви. Съ­дър­жат ос­вен скор­бя­ла са­по­ни­ни и дру­ги ве­щес­т­ва.

Имен­но те  пос­та­вят змийс­ка­та хур­ка в гру­па­та от­ров­ни рас­те­ния.  Е, не е точно та­ка!... Вся­ка го­ди­на ста­ри­те груд­ки на­ед­ря­ват и се фор­ми­рат но­ви дет­ки. Груд­ки­те на ед­но­лис­т­ни­те тро­пичес­ки ви­до­ве на­ис­ти­на на­по­до­бя­ват едър топчест гла­дък кар­тоф, кой­то дос­ти­га раз­ме­ри око­ло 50 см.

Раз­м­но­жа­ва се лес­но с мал­ки дет­ки

Го­ля­ма­та кар­то­фе­на­та груд­ка се ва­ди пре­ди пър­ви­те сла­ни и се съх­ра­ня­ва в уме­ре­но су­хо по­ме­ще­ние. Към края на фев­ру­а­ри се засаж­да в сак­сия - почти на по­вър­х­ност­та на почва­та. Към края на март от ве­ге­та­ци­он­ния връх за­почва да се фор­ми­ра цветът. Мо­ля, раз­т­во­ре­ния цвят не дръж­те в ста­я­та!!... След пре­цъф­тя­ва­не­то за­садете "кар­то­фа" в гра­ди­на­та на ле­ко за­сенчено, завет­но мес­то, в бо­га­та почва. Вни­ма­ние! Ко­ре­ни­те се раз­ви­ват от ве­ге­та­ци­он­ния връх,  за­то­ва над груд­ка­та тряб­ва да има по­не 2-3 см почва. Нуж­но е нор­мал­но на­по­я­ва­не.

Лю­бо­пит­но

Са­у­ро­ма­тумът фор­ми­ра мно­гоб­рой­ни но­ви груд­ки, ко­и­то пре­зи­му­ват без проб­леми на от­к­ри­то - в на­ша­та гра­ди­на вся­ка го­ди­на спон­тан­но се по­я­вя­ват все но­ви рас­те­ния. Хид­роз­ме­то, обаче, е по-го­лям скъ­пер­ник на но­ви груд­ки! Но... вся­ко пра­ви­ло има из­к­лючения! Пър­ва­та го­ля­ма груд­ка на Хид­роз­ме, ко­я­то по­лучих­ме от лю­без­ни по­се­ти­те­ли от Гер­ма­ния, за­ли­ня. През есен­та при из­важ­да­не­то ни из­не­на­да ше­па­та мал­ки груд­ки око­ло за­ги­на­ла­та май­ка. Бор­ба за про­дъл­же­ние на ро­да, на­ли!

Лю­бо­пит­но е и че в то­ва се­мейс­т­во има пъл­зя­щи, ка­тер­ли­ви, храс­то­вид­ни и тре­вис­ти рас­те­ния. Ве­ро­ят­но мал­ци­на по­до­зи­рат, че мон­с­те­ра­та ( в пре­вод „стран­но", „чуд­но­ва­то"), на­ричана по-чес­то фи­ло­ден­д­рон, как­то и ан­ту­ри­у­мът, ка­ла­ди­у­мът, включител­но все­ки­му поз­на­та­та под мно­го фор­ми и сор­то­ве ка­ла, са съ­що за­кон­ни чле­но­ве на семейс­т­во Зми­яр­ни­ко­ви.

Из­пи­та­на фи­то­те­ра­пия

В древ­ни­те фи­то­те­ра­пии, из­пи­тани и у нас в по-но­во вре­ме, груд­ки­те на ев­ро­пейс­ки­те от­ров­ни ви­до­ве се пре­по­ръчват за ле­ку­ва­не на хе­мо­ро­и­ди. Ре­цеп­та­та е прос­та. Пред­ва­ри­тел­но мяс­то­то на рас­те­ни­е­то се мар­ки­ра още до­ка­то се виж­да по­не ма­мулчето, иначе по ни­що ня­ма да раз­бе­ре­те къ­де е. През есен­та се из­важ­дат груд­ки­те, наряз­ват се 6-7 по-ед­рички, за­ли­ват се с един ли­тър гроз­до­ва (не пло­до­ва) ра­кия. Раз­к­ла­ща се доб­ре и вед­на­га мо­же да се за­почне лечени­е­то: сут­рин, пре­ди яде­не, се из­пи­ва ед­на чаш­ка - с обем  „нап­ръс­т­ниче". В бу­тил­ка­та се до­ли­ва  съ­що тол­ко­ва чис­та ра­кия. Лечени­е­то трае до из­пи­ва­не об­що два лит­ра.

Ако ня­кой е строг въз­дър­жа­тел, мо­же сут­рин да взе­ма по ед­но мал­ко ка­то грах парчен­це с мед, су­са­мов та­хан или мас­ли­но­во олио. По­ма­га и за лечение на гас­т­рит. Да се има пред­вид, че са­мо пряс­на­та груд­ка е с по-доб­ре из­ра­зе­на „от­ров­ност" - по-сил­но па­ри в ус­та­та. С по­вях­ва­не­то от­с­ла­бва  от­ров­ност­та й, без да гу­би лечеб­на­та си си­ла. Във все­ки случай доб­ре е всичко да ста­ва под наб­лю­де­ни­е­то на фи­то­те­ра­певт. (снимка)