В цветарството се използват много видове и форми на това цвете - от скромните почвопокривни до разкошните високо растящи вероники. Те са изключително непретенциозни към условията на съществуване, единственото, без което не могат, това е обилното слънчево греене. Някои видове, като вирджинската и тинтявовата, са влаголюбиви, но повечето издържат на суша. Към почвата нямат никакви претенции, само австрийската и класовидната предпочитат да растат на каменисти места. След прецъфтяването се подрязват и тогава се развиват нови листа, които обновяват растението. Размножаването става със семена, чрез резници и чрез разделяне. Най-лесно става с делене рано през пролетта или през август. Възможно е и самозасяване, тогава просто трябва да насадим младите растения на желаното място.
Вирджинската вероника е висока - достига до 130 см. Отдавна се отглежда в цветарството и са създадени сортове с розови и бели цветове. Може да служи за цветен акцент на моравата, а на брега на водоема е просто възхитителна.
Арменската вероника образува плътни ниски килими. Когато цъфти - през юни, е прелестна, но не губи своята привлекателност и без цветове. Падащите й стъбла са чудесна украса на каменни стени и алпинеуми.
Верониките са отлични бордюрни растения, също така прекрасно изглеждат в алпинеуми, рокарии и подпорни стени. Много от тях образуват плътни туфи, с които може изцяло да се покрият различни добре огрявани от слънцето места. Тинтявовата вероника изглежда приказно на брега на малки водоеми, разположени между камъните в скалистия кът. Като сполучлива зелена маскировка на брега на изкуственото езеро може да послужи ручейната вероника.
Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек |
Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек |
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите