Ботаническото название Heliantus в превод от гръцки означава слънчево цвете и му е дадено неслучайно. Огромните съцветия, обкръжени от ярки лъчисти листенца, наистина много наподобяват слънца. Нашенското име е дошло поради уникалната способност на слънчогледа да върти "лицето" си към слънцето, проследявайки пътя му от изгрева до залеза.

От известните днес 108 вида като  полска култура се отглеждат два: едногодишният слънчоглед Helianthus annus и многогодишният Helianthus tuberosus, наричан топинамбур или земна ябълка. Като декоративни се отглеждат червеностъбленият,остролистният, яркоцветният и някои други видове, от които са създадени множество сортове и форми, отличаващи се по цвят, височина и брой на съцветията на едно стъбло. Могат да се срещнат растения, високи едва 40 см, и петметрови гиганти.

Слънчогледите са много светлолюбиви, харесват топли, защитени от вятъра места. Добре се развиват на плодородни, рохкави почви. За да цъфтят дълго, прецъфтелите съцветия трябва да се изрязват. През есента многогодишните видове е добре да се покрият с клонки и листа. Много добре им се отразява торенето както с органични, така и с минерални торове.

Размножаването на многогодишните става с разделяне на старите растения през пролетта или есента, а едногодишните се сеят в гнезда на предвиденото за тях място

Слънчогледите се използват за цветни групи, живи огради и за букети. Има сортове и за саксийно отглеждане на тераси и балкони.