Белият трън (Silybum marianum) е едногодишно до двугодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Като лекарствена култура получи голямо разпространение у нас поради търсенето й от фармацевтичната промишленост. Използват се семената на белия трън, които съдържат етерично масло. Условията, при които се отглежда белият трън, оказват голямо влияние върху стопанските качества на суровината. Препоръчително е да се засява на слънчеви, южни склонове, тъй като при отглеждане на сенчести места съдържанието на силимарин -ценната фармацевтична съставка, намалява до 1%. Растението е топлолюбиво и оптималната температура за поникване е около 17градуса.
Стъблото му е неразклонено или слабо разклонено. Листата му завършват с жълтеникави бодли, дълги до 8 мм. Цветните кошнички са едри и са разположени единично по върховете на стъблото и разклоненията му. Обвивните листчета на кошничката са с малки бодли по краищата си и с един по-едър бодил на върха. Цъфти от май до август.
Белият трън е пластично растение и ако се спази изискването за висока температура, съчетана с необходимата влага до образуването на розетка от 5-6 листа, след това може да издържи и минус 15 градуса без снежна покривка. Особено опасни за младите растения са късните пролетни и ранните есенни мразове. Независимо от плитко разположената коренова система, растението е сухоустойчиво. Пренасищането с вода може да причини загиване на растенията, а излишната влага може да стане причина добивът на семена да намалее. Към почвата белият трън не е особено взискателен. Развива се успешно върху различни почвени типове, но реакцията на почвата трябва да е неутрална или слабо алкална.

Ст. н. с. Василка НИКОЛОВА