Ажгонът, наричан и ароматен айован, е познат в много страни заради силния си аромат и остър вкус. Отглежда се културно от най-ранни времена. Родината му е Азия. Използват се предимно свежите и сушените листа и клонки за супи и ястия от месо, риба и птици. Всички части на растението са богати на етерично масло, на което главната съставна част е тимолът, а той намира приложение в медицината при стомашни заболявания. Освен това ажгонът е богат и на витамини и минерални соли.

Теренът трябва да е топъл при засяване

Ажгонът (Trachyspermum ammi) е едногодишно тревисто растение, което прилича много на кимиона. Висок е до 80 см, стъблото е гладко, разклонено. Листата са сиво-зелени, насечени на дребни линейни дялове. Цветовете са дребни, бели или виолетови, събрани в съцветие - сенници. Семената са също със силен, специфичен аромат.

Ажгонът е капризно растение. За да го отглеждате, е необходимо да му осигурите достатъчно топлина, светлина, влага и хранителни вещества, добре обработена и чиста от плевели почва. Глинесто-песъчливите почви, добре наторени с оборски тор, са предпочитаните от ажгона. За да поникнат семената, температурата на почвата трябва да е поне десетина градуса. Сее се през пролетта на редове, разстоянието между тях е 40-45 см. Много важно е да не се допусне плевелите да заглушат посева и редовно да се полива при засушаване. След като израснат и се оформят 5-6 листа се изрязват и се правят на връзки, както при копъра.