Билбергия е най-непретенциозната сред бромелиевите растения. Тя е красива със своите класовидни съцветия, обвити в атрактивни обагрени най-често в розово покривни листа. Затова популярно я наричат още стаен овес.

Билбергията постепенно се обновява, като около старото растение се появяват нови и нови розетки от листа. Старите вече цъфтели умират, новопоявяващите се дават новият цъфтеж на растението.

Обикновено розетките от листа на бромелиите са с кратък живот. След цъфтежа, майчината розетка умира или остава няколко години, но без да цъфти повече, за да може около нея да се появят нови розетки от листа, които ще дадат новия цъфтеж на растението. Когато от една розетка се е появил цвят, тя втори път не зацъфтява. Нов цъфтеж се получава само от новопоявила се розетка и това обикновенно е след втората година от появяването и в саксията. Затова когато се купува бромелиево растение, в случая е билбергия, се гледа в една саксия да има поне по няколко розетки, от които едната е с цъфтеж, а останалите са по-млади. Постепенно в саксията розетките ще се увеличават и така може цялата саксия да бъде изпълнена с розетки от листа, които ще зацъфтяват в различно време от годината. Най-често това се случва през лятото и есента.

След прецъфтяването на цветовете и когато саксията е станала тясна, за да побира новопоявяващите се розетки, се пристъпва към пресаждане и разделяне на розетките от листа. Това е и един от начините на размножаване на билбергията и естествено на всички останали бромелиеви растения. Засаждат се в немного дълбоки и с по-широк отвор саксии, за да има пространство при появата на новите розетки от листа. Почвената смес се приготвя от 1 част добра градинска пръст, 1 част торф, 1 част листовка и 1 част угнил оборски тор примесен с пясък. Може да се потърси и специална смес за бромелиеви растения в цветарските магазини. Така получените нови растения започват да цъфтят след 2 години.