Скорушата (Sorbus domestica) от сем. Розоцветни е сред видовете овошни култури, които са отглеждани още в древността. Тя е била известна на древните гърци и на римляните.

В диво състояние  се среща в районите около Средиземно море, Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия. У нас може да се намери в Източна Стара планина, Бакарджиците, Странджа и Източните Родопи.

Видът е предимно в дървовидна форма. Височината на стъблото варира от 4 до 10 м. Срещат се и екземпляри, високи до 20 м. Кората на по-старите дървета е силно грапава.

Скорушата е листопаден вид. Листата са нечифтоперести и достигат на дължина до 20 см. Цветовете са едри, събрани във връхни щитовидни съцветия. Венечните листенца са бели или бледорозови, тичинките са 15-20 на брой.

Плодовете са оцветени в жълто или в червено с кълбовидна форма. Достигат до 3-3,5 см в диаметър и имат максимално тегло до 25 г. Съдържат по 5 семена.  Цъфтежът протича през април-май, а зреенето на плодовете - през септември-октомври. Отначало плодовете са много твърди. Консумативната им зрялост настъпва след известно лагеруване.

Плодовете са богати на захари, ябълчена киселина, витамини и други съставки, които ги правят подходящи за промишлена преработка в плодови сокове, концентрати, конфитюри и др. Плодовете се използват и за прясна консумация. Цветовете на скорушата са медоносни. Освен това поради красивата корона видът може да се използва и за декоративни цели