Лугачката (Dipsacus) е „сестра" сред „братята" бодили. Общуването с тази  „девойка с характер" е най-добре да става с плътна ръкавица.

Полската лугачка (D.sativus) заема особено място сред останалите видове. Позната е като промишлено растение, използвано в текстилното производство. Тя е едно от най-ефектните сухи цветя. Всичките й  части  - листа, стъбла и съцветия са много бодливи.

Горската лугачка (D.fullonum) е коварно създание. Тя поделя нектара си само с избрани насекоми. Всеки нежелан гост, който се изкачват към върха на разклоненото стъбло среща по пътя си водно препятствие - в основата й листата са се срастнали и образуват чашка, която се пълни с вода и насекомите се давят.

И двата вида лугачки са двугодишни растения, които добре виреят на слънце и в полусянка. Предпочитат умерено влажни почви. При разсад семената се пикират на разстояние 7-8 см. Преместват се на постоянно място през август-септември. Лугачката се използва се при аранжиране на зимни букети.