Паричките (Bellis) са ниско тревисто растение. Цветните кошнички са единични. Обвивните листенца се намират в два реда. Периферните цветчета са езичести, бели, розови, червени, а вътрешните - тръбести, жълти. Те са масово разпространени по паркове и градини. Растението е многогодишно, но у нас се отглежда като двегодишно, защото след втората година се влошават декоративните му качества. Паричката не се поврежда от студа. Сроковете за засяване са важни, за да не започне цъфтежът много рано в топла есен, защото цъфтят по-слабо през пролетта.
Паричките се размножават масово чрез семена. Засяват се през август в открити лехи. В случая се взимат мерки за засенчване и поддържане на постоянна влага. Семената покълват за една седмица и запазват кълняемостта си до две години. Разсадът се пикира, а през есента или рано напролет се засаждат на постоянно място на разстояние 15-20 см.
Кичестите и едроцветните видове, които почти не дават семена, се размножават чрез делене на туфата. То може да се извърши по всяко време от пролетта до лятото след прецъфтяването на цветовете. Растенията се изваждат и се разделят на толкова части, колкото е възможно. След това се засаждат на 15 см разстояние. За зимен цъфтеж се отделят по-силни растения и по-кичести форми. (снимка) Засаждат се с повече пръст около корените и при температура 18-20ºС цъфтят още през декември. Те могат да се поставят в подходящи саксии между други цветя и да продължават да цъфтят през цялата зима. Цветовете на паричките са много трайни и красиви. Някои сортове с по-едри и кичести цветове могат да се използват за рязан цвят.
Познати са повече от 80 вида. В цветарството е познат Bellis perennis. Достига 15-20 см височина, цъфти от март до юни. Цветчетата са бели, червени, пурпурно-виолетови. (снимка) Растенията имат пълзящ корен. У нас в диво състояние растат още 2 вида - B. vandasii - едногодишно растение и B. silvestris - многогодишно.
Паричките изискват слънчеви места с богати почви и възможност за поливка, иначе цветовете издребняват.