Глогът  (Crataegus) е много търсен декоративен храст, който у нас се изкачва до 1400 м надморска височина. Принадлежи към внушителното семейство Розоцветни. Цени се като парково дърво или храст с красиви цветове през пролетта и великолепно обагрени плодове през есента. От твърдата му дървесина се изработват само ударни инструменти. Не е взискателен към почвите и вирее както на песъчливите, така и на тежко глинестите и други бедни почви. Живее до 300 години. Не се влияе от климатичните условия, но обича светлината, макар че оцелява и на сянка. Цъфти през май-юни, а плодовете му узряват август-септември. Използва се за единични,  групови насаждения, или за живи плетове, защото по клонките се образуват шипове. Глогът е много пластичен храст, търсен в медицината. От него се приготвят лекарства, които поддържат и засилват сърдечната дейност, гонят безсънието. Самите плодове са ядливи и вкусни.

Белият глог (Crataegus monogyna) расте из храсталаците и горите на цялата страна, а   чернният (Crataegus pentagyna) - в източните части на страната. Черният и белият глог си приличат много по външен вид. Те са с опадливи, длановидно нарязани листа.  Цъфтят през май с дребни, бели, събрани в щитовидни съцветия  цветове.

Разликата проличава през август и септември, когато се берат плодовете. Тези на белия глог имат по едно семе и младите клонки са голи или с редки власинки, докато плодовете на черния са черни, с 3-4 семена, дръжките им слабо влакнести, а листата възкожести, матови.

С тъмночервени плодове е източният глог (Crataegus orientalis). (снимка) Той се среща из Родопите и в полите на Пирин. Този храст има окосмени, бодливи клони, затова се настанява в градините, като жива ограда. Чрез резитба може да се получат красиви форми. Постигнати са най-различни разновидности. Известни са сортовете: Alboplena  с бели кичести, Roseaplena -  с розови, Rubroplena - с червени,  Pimicea е с розово-карминени цветове.