Естрагонът (Artemisia dracunculus) е многогодишно тревисто растение с дебело, вдървесинено коренище. Стъблото достига височина 1 до 2 м. Листата са линейноланцетни. Цветовете са малки, жълтеникави, събрани в кръгли съцветия- кошнички, включени в метловидно съцветие. Семената са тъмнокафяви. Кълняемостта им се запазва 2-3 години. Цъфти през втората половина на лятото.

Германският естрагон е с тъмнозелени листа, а руския - с матовозелени. Двете разновидности се различават помежду си по вкусовите си качества и по биологични и стопански. Германският естрагон се характеризира с по-нежен и по-добър вкус и аромат, но е по-малко добивен и  е по-чувствителен към студа, докато руският е силно студоустойчив, дава по-сигурни и по-високи добиви.

Естрагонът  е студоустойчив, понася временни засушавания, но качествени добиви от листна маса се получават, когато са осигурени оптимална влажност и хранителни вещества в почвата. Не трябва да се допуска влошаване на аерацията на терена  и заплевеляване на посева. Необходимо е да се води редовна борба с вредителите.

Естрагонът обича огрявано от слънцето място, с добре обработена и наторена, структурна, влагоемна почва. Размножава се вегетативно. Обикновено наесен естрагонът се размножава вегетативно чрез разделяне на туфите, издънки и чрез части от растението. Когато разделяте туфите, трябва да внимавате всяка част да има поне по една връхна пъпка. Много често естрагонът се размножава и чрез резници, които се вкореняват в студени парници. Резниците се получават през юли.

Засаждането на посадъчния материал става през есента или рано напролет на предварително подготвеното место. На малки площи се засажда редово на разстояния 60- 70 см между редовете и 30-40 см между растенията в реда, на дълбочина 10 см.

Естрагонът може да се оглежда на едно място 4-5 години. През вегетацията е необходимо редовно да се полива, плеви и тори. През есента за 100 кв.м се разхвърля 200 - 300 кг добре разложен оборски тор, 4-5 кг суперфосфат, 2-3 кг калиев сулфат и през пролетта 2 кг амониева селитра. Заедно с поливките е добре да се подхрани и с течен тор. Растенията презимуват предимно без повреди, но когато оборският тор се разхвърля върху тях преди зимата, той им служи и като защита от ниските температури.

Беритбите през първата година започват, когато растенията достигнат 13-15 см височина. Младите леторасти се изрязват с дължина 10-12 см и 3-4 см над вегетационния връх на растението. Правят се няколко беритби до късна есен. През следващите години в зависимост от грижите се прибира по 3-6 пъти. Изрязаните клонки се връзват на връзки.