Описание:

Това малко изящно цвете е възраждащата се левизия (Lewisia rediviva). Разпространена е в много обширен ареал - от южните части на Британска Колумбия до Калифорния. Цветето образува розетка от почти цилиндрични сукулентни листенца над сочен корен, подобен на морков. Те се появяват обикновено през септември-октомври и нарастват бавно през цялата зима. През май посред розетката се появяват цветните пъпки, а в това време листата започват отначало незабележимо да увяхват. И през някой слънчев майски ден ставаме свидетели на весело събитие - най-неочаквано пъпките се разтварят и се появяват огромни цветове, които не могат да оставят никой любител на цветята равнодушен. След цъфтежа, който в зависимост от метеорологичните условия може да продължи и няколко месеца, растението навлиза в подземна почивка. Размножава се чрез семена и не изисква никакви особени грижи. Понякога може и да се самозасее. В такъв случай, ако желаем да го настаним на друго място, трябва да го сторим докато е още съвсем малко, за да не повредим месестия корен.

Освен описаната възраждаща се левизия в градините най-често може да се види тъполистната левизия (L. cotyledon). Тя образува красиви вечнозелени розетки от сочни месести листа, излизащи от също така сочни и дебели шнуровидни корени. При добри условия диаметърът на розетката достига до 10 см в диаметър, а височината на цветоносите - до 20 см. Добре гледаните растения образуват няколко розетки, към които непрекъснато се прибавят нови. През май те се обсипват с едри, до 4 см в диаметър цветове с разнообразна багра - от чисто бяла до тъмнорозова. (снимка)

Отглеждане:

Корените на всички  левизии са сочни, здрави, образуват своеобразно удебеление при кореновата шийка. Те, от една страна, дават възможност на растението да се закрепи здраво по скалите или сипеите, а от друга, достигат до по-дълбоки почвени слоеве, откъдето се снабдяват с вода и хранителни вещества. За всички важи условието да се предпазват от излишна почвена влага, като се засаждат на добре дренирани места, където почвата е рохкава и отцедлива. Въпреки че в природата растат обикновено върху кисели почви, в алпинеумите понасят добре и варовитите, без да страдат и растежът, и цъфтежът.

Семената на всички видове са едри, тъмни на цвят и блестящи. За да поникнат, им е нужен студен период, затова е най-добре да се засеят в градината през октомври-ноември. През пролетта пониците се появяват дружно и се развиват бързо. Може да се приложи и стратификация в хладилник, но в такъв случай прорастването е неравномерно и въобще грижите са доста повече. Младите растения понасят леко пикирането и пресаждането. Много са чувствителни обаче по отношение на почвената влага - както излишъкът, така и недостигът й може да ги погуби или да забави развитието им. Тъй като кореновата шийка е особено предразположена към загниване, е добре да я предпазим, като насипем около нея едър пясък или дребни камъчета. В зависимост от вида цъфтежът може да настъпи още на следващата пролет, но по-вероятно е това да стане след две зими, прекарани в градината.