Божурът е популярно, много издръжливо многогодишно растение.
Най - известни са тревистите божури.Те са типични за Мала Азия и Европа. В България се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Използват се корените (отвара), венечните листа (запарка), семената (отвара).
Божурът е осебено ценен в Китай, превърнат е в национален символ на страната и според китайската философия за хармония, ако засадим божур в градината си, той ще привлича богатството към нашия дом.

Още от древността това растение се е славело със своите чудодейни свойства и се е смятало за едно от чудесата на сътворението. Според легенди злите духове изчезват от онези места, където расте божурът и дори няколко малки парченца от него, нанизани на връвчица около шията, са достатъчна защита от злото. Най - популярните у нас видове божури са кичести. Тревистият божур достига височина до 50 - 100 см и цъфти ок късна пролет до началото на лятото.

Отглеждане:

Божурите трябва да се засаждат/разсаждат през есента или ранна пролет на дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.
Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага. Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. - 90 см