Орехът е многогодишно, силно разклонено дърво, високо до 25 метра със светлосива кора. Листата са с дълги дръжки, елиптични, голи, целокрайни, заострани и жилави с характерна миризма. Цветовете са зеленикавокафяви, еднополови, двудомни. Женските цветове се намират на върховете на клонките и на цвят са зелени, събрани в групи от 2 до 5. Мъжките цветове са събрани в съцветие-реса и също са зелени. Венчето е трилистно с многобройни тичинки. Плодът е месеста зелена външна обвивка с черни точки по повърхността и набръчкана кафява костилкова вътрешна обвивка, в която се намира семето. Дървото цъфти през месеците април и май и е  ширико разпространено в България.

За медицински цели се събират листата и зелените обвивки на плода. Листата се берат без дръжки по време на цъфтежа на дървото преди пълното им развитие - това става през месеците април и май. Сушат се на сянка. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и по-светлозелени отдолу, с характерна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Външните обвивки на ореха се събират по време на узряването на плода, докато са още зелени. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40^оС. Изсушената дрога има тъмно-зелен цвят, без мирис и с нагарчящ вкус.

Ореховите листа имат антисептично, затягащо и противовъзпалително действие. Употребяват се за апетит, при нередовна менструация, глисти, възпаление на стомаха и червата, подагра, хемороиди, жълтеница. Външно дрогата се употребява да бани при рахит, за компреси при лимфатични отоци, екземи и циреи, за промивки при бяло течение и възпаление на очите. Зелените обвивки на плода имат подобно действие. Външно се употребяват за боядисване на косата.