Игликата е многогодишно тревисто растение с безлистно окосмено стъбло, високо до 30 см. . Коренището е късо с нишковидни разклонения. Листата са събрани в розетка, яйцевидни, едроназъбени, стеснени в широки дръжки. От средата на розетката излизат от 2 до 3 безлистни стъбла, на върха на които се намират жълти цвтове, събрани във вид на кичури с петзъба чашка, петлистно тръбесто венче и 5 тичинки. Плодът е яйцевидна кафява кутийка с многобройни семена. Растението цъфти през месеците март - юни. Разпространено е из храсталаците, ливадите и покрай горите в предпланинския и планински пояс из цяла България.

За медицински цели се събират цветовете, листата и коренищата с корените. Цветовете се берат в началото на цъфтежа - от месец март до месец юни. Сушат се на сянка. Цветът е изсушен, когато плодникът при прегъване се чупи.Изсушената билка има оранжево-жълт цвят на цвета и бледо зелен на чашката, с медодобивна миризма и сладникав вкус. Листата се берат по време или в края на цъфтежа. Сушат се на сянка. Корените и коренищата се вадят в ранна пролет преди цъфтежа на растението (февруари - март) или през есента след узряването на семената, когато листата започват да пожълтяват. След измиване коренищата се сушат на сянка. Изсушеното коренище е кафяво с характерна миризма и слузест вкус.

Цветовете и листата на билката имат откашлично, успокоително и слабо пикочогонно и слабитално действие. Използват се при главоболие, отпадналост, виене на свят, задух. Билката повишава обмяната и секрецията на стомаха. Подобно действие имат и корените на растението.