Зокумът е многогодишен вечнозелен храст или малко дърво, достигащо височина до 4 метра. Листата му са сиво-зелени, линейно ланцетни, кожести, целокрайни, голи, дълги, със силно изпъкнала средна жилка и къси дръжки, разположени в прешлени по 3. Цветовете са розови, червени, бели или жълти, събрани на върха на стъблото в щитовидни съцветия. Цъфти през лятото. Родината на зокума е Средиземноморието, но у нас се отглежда, като се предпазва от зимните студове.

За медицински цели се събират листата на растението. Те се берат в началото на цъфтежа или есенно време след спиране на развитието на растението. Дрогата се суши на сянка. Изсушените листа са сиво-зелени, без мирис и с горчив вкус.

Билката усилва пулса, подобрява кръвообращението, има противомикробно действие. Употребява се при парализи, безсъние, главоболие, епилепсия. Външно листата се употребяват за компреси при екземи, за жабуркане при болки в зъбите и венците. В големи дози растението е отровно.