Копривата е многогодишно двудомно тревисто растение с четириръбесто, право стъбло, високо до 1 метър. Коренището е пълзящо и разклонено. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевдни, тъмнозелени, с малки заострени прилистници. Цветовете са дребни, зелени, еднополови и събрани в съцветие-реса в пазвите на листата. Мъжките цветове са четири еднакви листчета и 4 тичинки, събрани в прави съцветия. Женските цветове са четирилистни, като две от листцетата са по-големи. Плодът е малко сухо едносеменно орехче. Цялото растение е покрито с парливи власинки.  Цъфти от месец май до месец септември. Разпространено е из влажните места, покрай реките, пътищата, оградите и горите до 2000 метра надморска височина из цяла България.

За медицински цели се събират листата и коренището на растението. Листата се берат преди и в началото на цъфтежа. Сушат се на сянка. Коренищата се вадят ранна пролет (през месец март) или късна есен (през месец октомври). Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50^оС.

Билката има кръвоспиращо действие, усилващо средство - засилза защитните сили на организма и влияе благоприятно на обмяната на веществата. Употребява се при малокръвие, артеросклероза, жлъчни и чернодробни заболявания, кръвоизливи, хемороиди, лошо храносмилане. Външно копривата се употребява за фрикции при косопад, за компреси при рани и изгорено, за бани при отоци.