Латинката е едногодишно тревисто растение със сочно силно разклонено стъбло, което е пълзящо или приповдигащо се. Листата са щитовидни, с целокрайна петура. Цветовете са единични, червенооранжеви или жълти, разположени в пазвите на листата, с дълги дръжки. Плодът е кутийка, разпукваща се на 3 едносеменни дяла. Цветето цъфти от юни до септември. Родината на латинката е средна Америка. У нас е култивирано градинско цвете.

За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението. Стръковете се берат по време на цъфтежа от юни до септември. Сушат се на сянка. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с парлив вкус.

Билката има болкоуспокоително, антисептично на пикочните и дихателните пътища действие. Освен това тя има противокашлично, антиревматично действие. Употребява се при хроничен бронхит, кашлица, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Външно за жабурене при разклатени зъби и болно гърло, за компреси при рани и екземи, за растеж на косата.