Дюлята е разклонено дърво, високо до 4 метра.  Стволът е покрит с тънка, лющеща се на люспи, тъмносива кора. Листата са последователни, с къси дръжки, широки яйцевидни или широки елипсо­видни, целокрайни, в основата закръглени или сърцевидни, отгоре голи, тъмнозелени, отдолу сивовлакнесто наплъстени. Цветовете са едри, бели или бледорозови. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са многобройни. Плодът е жълт, едър с крушовидна или ябълковидиа форма, покрит с напластено влакнест мъх. Семената са клиновидни или обратно яйцевидни, ръбести, почти тристенни, по 4-8 във всяко гнездо. Дюлята цъфти през месеците април-май.

Дървото е култивирано растение у нас. Родината му е средна Азия. За медицински цели се събират семената на растението. Те се вадят след като плодът узрее и се очистват от меката част без да се мият. Сушат се на сянка. Изсушената билка е виолетово-кафява, без миризма и със слузест вкус.

Билката има омекчително и откашлично действие. Използва се при кашлица, пресипнал глас, задух, стомашни болки и като слабително средство.