Брезата е високо до 30 метра широколистно листопадно дърво с бяла, лющеща се хоризонтално кора, като долната част на по-старите дървета е сиво-черна. Листата на растението са ромбични, на върха заострени, назъбени.  Свързани са с дълги листни дръжки към клоните на дървото.

Мъжките съцветия на бялата бреза представляват дълги висящи реси. Всяка реса е изградена от много на брой малки цветове. Всеки цвят на брезата е изграден от четириделен околоцветник и от 2 до 3 тичинки. Едновременно с мъжките реси на същото дърво се появяват и женските съцветия - те също са ресовидни, но са по-къси и наподобяват малки продълговати шишарки.  Всеки женски цвят разполага с плодник с двуделно близалце. Цъфтежът на бялата бреза продължава около месец и половина - през месеците април и май. В края на лятото опрашените цветове в женските реси се изпълват с множество дребни орехчета - плодовете на растението. Щом узреят, плодовете се разхвърчават на рояци и при най-слабия полъх на вятъра.

Бялата бреза най-добре се развива върху сиви и кафяви горски почви в смесени гори. За медицински цели се събират пъпките, листата и кората от младите клонки на растението. Пъпките се берат преди развитието им през месеците март и април. Листата се барат по време на цъфтежа и след това докато са зелени. Кората се бели на пролет при започване на сокодвижението - през месец март. Пъпките и листата се сушат на сянка или в сушилня при темперетура до 30^оС, а кората при темперетура до 45^оС. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и светли, а отдолу - без мирис и със слабо горчив вкус.

Билката има пикочогонно, жлъчегонно и противомикробно действие. Листата се употребяват при воднянка, подагра, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при артеросклероза и др.  Пъпките имат подобно действие, но с по-силен пикочогонен ефект. Листата се използват външно за компреси или за налагане при ревматизъм, кожни обриви и екземи. Корите се употребяват при кашлица.