Кипарисът обхваща около 25 вида. Много е разпространен в Европа, но неговата прародина е Мала Азия, Северен Иран, островите Крит и Кипър. Обикновеният кипарис е дърво, достигащо до 20-30 м височина и диаметър 50-60 см дебелина, с продължителност на жизнения си цикъл до 2000 г., вечнозелен с ароматична дървесина. У нас много добре вирее във Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Сандански и другаде.

Кипарисът не е взискателен към почвения тип. Расте успешно както на карбонатни, така и на силикатни почви. Понася кратковременни застудявания до минус 20ºС градуса, проявява най-добра екологична адаптация към по-сухия средиземноморски климат, притежавайки летен период на покой.

Размножаването става чрез семена и вегетативно с резници, някои видове от издънки. Растението започва да плододава лед 5-6-годишна възраст, като семената запазват своята кълняемост относително дълго време. В дворната декоративна градина се засажда за жив плет, успешно защитава от ветрове, на групи или като солово дърво. Кипарисът се чувства добре и в смесени формирования с иглолистни и широколистни дървета.

Пирамидалната форма на кипариса се използва за озеленителни цели поради естетическите си качества. Освен с декоративните си цели, той е полезен като ефективна звукова бариера и устойчив на въздушни замърсявания. Поради мощната развита коренова система,  кипарисът служи като противоерозионно средство за укрепване на почвата. Заедно с това поради пожароустойчивата си дървесина се използва за създаване на противопожарни пояси. Интерес за декоративната представляват някои видове кипариси: туевиден, който има кълбовидна форма, грахоплоден - със силно перести разклонения, кохия - която търпи лесно подрязване и от него могат да се моделират фигури на животни като куче, крокодил и др. У нас в последните години се сади арзонският кипарис с родина САЩ, щата Аризона - отличава се със син цвят и големи шишарки.

Хладните дни на късната есен са благоприятни за посев на семена от кипариси в сандъчета. Посевът се извършва на терасата или в градината на открито, най-добре когато времето е влажно. Сандъчето се зарежда с разрохкана градинска пръст и листовка от широколистни дървета. Тази почва е полезна за семената, защото е неутрална и лека. Ако не намерим листовка, купете си почва за цветя, а тя съдържа и торф, полезен за поддържане и съхранение на влагата. Почти на повърхността на почвата се правят бразди на разстояния, определени от нас и броя на семената. Те се сеят равномерно. Дребни са. Върху тях се насипва пясък с дебелина, колкото е големината на семената, умножена по три. Сандъчетата с посева се оставят в градината или на терасата на открито, не в стаята. Ако зимата е сурова и температурата падне под нула градуса, сандъчетата се загръщат със сено или сухи листа. Разсадът е готов след две години.

Ако зимата се случи снежна, много полезно е сандъчето с посева да се покрива със сняг, защото снегът, когато се топи, засилва и помага покълването на семената. Ако семената са качествени и покълнат, напролет ще има едногодишен разсад. Дали могат да покълнат можем и сами да проверим. Това става при стайни условия, където температурата е по-висока. Върху влажна марля се посипват малко семена и се наблюдават, ако семената са качествени, във влажната среда те ще покълнат.