Сладкият корен (Sium sisarum) е познат още на римляните. Той не се среща като диво растение, но се отглежда в цяла Европа. Родина му е Китай. Корените са подправка на различни ястия, но служат и за приготвяне на самостоятелни предястия. Те са богати на захари, ароматни вещества и минерални соли. По вкус прилича на пащърнака.

Сладкият корен е многогодишно растение, но се отглежда като едногодишна култура. Корените са дебели, сиви, с плътна бяла вътрешност,  дълги 20-30 см. Стъблото е  високо 50-70 см, но притежава и подземни пълзящи леторасти. Листата са перести, с назъбен ръб. Цветчетата са бели, събрани в сенници.  

Сладкият корен е студоустойчиво растение. Много взискателно е към светлината и затова не трябва да се отглежда като подкултура. Семената никнат бавно, особено ако почвата не е достатъчно влажна. Ако сеитбата е директна, семената се засяват много рано напролет на редове, като разстоянието между тях е 20-25 см, а вътре в реда - 10 см. За 10 кв. м са необходими 10 г семена. Отглежда се и като предварително се прави разсад. За получаването му семената се засяват в топли лехи в края на февруари или началото на март с 2-4 г/кв.м. Растенията отиват на постоянното си място в градината, когато образуват 4-5 листа.

Ако има осигурена достатъчно влага в почвата, семената може да се засеят и през август. Тогава посевът ще е готов за следващата година. Ако ви е необходимо малко количество от корените, може да си размножите и като разделите коренищата. Най-качествени за консумация са корените на едногодишните растения. На многогодишните са с дървениста сърцевина.

Грижите за посева са както при отглеждането на магданоза. Необходимо е да има достатъчна влага в почвата, тя да е богата, да е добре обработена, рохкава, достатъчно дълбока, да е чиста от плевели. Трябва да е добре наторена с достатъчно фосфорни и калиеви торове, за да са качествени кореноплодите. Корените са чупливи, което налага внимателно да се изваждат, когато станат готови.