Стеблата й а с височина 50-100 см, изправени, в горната част са дълбоко набраздени, като по цялата дължина има шипове. По края и върху средната жилка листата й са покрити с власинки. Долните са на дълга дръжка, а горните пересторазсечени. Главичките са кръгли, овални, а плодовете са овално-яйцевидни. Прицветните дръжки са по-дълги от цветовете, ланцетни или почти клиновидни. Венчелистчетата са сини, около 5 мм дълги. Семената са продълговати, четириделни, голи.

Горската лугачка (Dipsacus fullonum) е високо двугодишно растение, което е с размери от 100 до 200 см, слабо разклонено, с големи съцветия с дължина 4-8 см. Всички части на растенията: листа, стебла и особено, съцветията са много бодливи.

Лугачката е студоустойчива, обича хранителните, нормално влажните почви. Добре расте както на слънчевите, така и на слабо сенчестите места.

През юни засейте навън

Размножава се чрез семена, които се засяват за разсад или веднага на постоянното място през юни. При производството на разсад пониците се пикират в лехи на разстояние 7-8 см и се засаждат на постоянното място в края на август - началото на септември. През първата година животът на растението се образува розетка от листа, която остава да зимува. На втората година растението цъфти и след узряването на семената отмира. При благоприятни условия може да се самозасява обилно.

Използва се за зимни букети. Използват се съцветията или семенниците, отрязани преди да завалят есенните дъждове. Трябва да срежете лугачката внимателно, като задължително сложите плътни ръкавици, за да не си нараните ръцете. Преди да изсушите растенията почистете стеблата с нож.

Тайните на успеха:

Светлина: пълно огряване

Поливане: умерено

Почви: хранителни