Макадамията (Macadamia ternifolia) е дърво, пришълец от Австралия, пренесено в много други страни, но в Хавайските острови се нарежда на второ място от дървесните видове и заема значителни площи. Тези острови гарантират повече от половината от световната продукция на макадамиеви орехи.

Дървото достига височина до 15 м. Има вечнозелени, кожести, лъскави и остро назъбени листа. Някои сортове цъфтят веднъж в годината, други - три пъти, а има и такива, които цъфтят през цялата година. В зависимост от времето на цъфтежа плодовете узряват веднъж в годината, три пъти или през цялата година.

Недозрелият плод на макадамията прилича по външност на малък орех, със зелена мека външна люспа, която при узряването му пада сама. Под нея се намира истинският плод, който се нарича макадамиев орех. Той има кестеняво-кафяв цвят и кръгла форма с диаметър до 3,5 см. Черупката на ореха е много твърда. Даже и клещите и съоръженията за чупене на черупката на обикновените орехи не успяват да счупят обвивката на макадамиевите орехи. За целта е използват внушителни тежки чукове.

В твърдата черупка се намира ядката на ореха. Доказано е от специалистите, че това е най-вкусният и в същото време най-скъпият от всички орехи в света. Сериозен недостатък на макадамиевите орехи е, че те лесно гранясват и затова след беритбата и механичното им почистване ядките се затварят херметически в консервни кутии и така се предлагат на пазара за продажба и консумация. Орехите не се берат от дърветата, а се чака сами да окапят на земята и незабавно да се съберат, за да не се унищожат от плъховете. Очевидно те успяват да прегризат черупките на орехите без трудности. (снимка)

Нормално ядките на разпространените сортове достигат около 50 % от масата на ореха, но има отбрани сортове и форми, чиито ядки заемат повече от половината от масата му.

Като растение на тропичния климат макадамията изисква целогодишни високи температури и влажност и богати почвени смеси.

Няма данни за отглеждането на това растение у нас, освен в ботаническите градини. Ако някои любители желаят да му отделят внимание, това може да стане само в стайни условия или в оранжерии, като малкото дръвче се култивира предимно по методите на бонсай.