Резанецът е многогодишното луковично растение от сем. Лилиеви има голям ареал на разпространение - Европа, Сибир, Северна Америка. У нас в диво състояние се среща една от формите му във Витоша, Рила и Родопите. Има го и в градините на някои любители. На едно място резанецът остава 2-3 години.Растенията образуват сбити туфички, високи 20-25 см с многобройни, тънки, цилиндрични, зелени до тъмнозелени, нежни листа с приятен, слабо лютив вкус. Има голяма способност да се разклонява. Листата могат да се берат след около един месец. През вегетацията те се режат няколко пъти. Резанецът не образува луковици. Той се отглежда заради нежните листа, които са богати на витамин С и А. С тях се подправят и украсяват Студоустойчивото растение успешно презимува на открито.Размножава се от семена или чрез разделяне на старите туфи. 15-20 г семена са достатъчни за 10 кв. м, засяват се в лехи рано напролет. Прави се разсад подобно на водния лук.Разделените туфи или произведения после се засаждат в редове, които са на 20 см един от друг, а растенията да са на 15 см.Поради голямата студоустойчивост резанецът е извънредно подходящ за есенно, зимно и много ранно пролетно производство докато излезе обикновеният лук. Листата му се режат при корена, тъй като по-високо отрязаните и наранените после изсъхват.   

Виолетовите цветове украсяват двора

Освен с добрите си вкусови качества, резанецът се отличава и с красивите си виолетови цветове, появяващи се към края на май. Може да се използва като декоративно растение.