Щом зимата отслаби ледената си прегръдка, из градините и по горските поляни от земята щръкват по две светлозелени листенца, подобни на миши уши. Скоро те се издължават и между тях се появява бяла камбанка с прозрачна шапчица. Цъфнат ли кокичетата, нито снеговете, нито ледените ветрове вече не са страшни - пролетта приближава!

Родът Кокичета (Galanthus) от семейство Амарилисови е малък. Състои се от двайсетина вида, разпространени из горите, поляните и планините на Европа и Мала Азия. Ботаническото име на гръцки означава млечно цвете, англичаните го наричат снежна обичка, а руснците - подснежник. Всичките имена са свързани с най-хаарактерната особеност на цветето - да цъфти буквално изпод снега.

Не е известно кога хората са започнали да отглеждат кокичето  - най-вероятно това е едно от първите цветя, даже кичестата му форма е позната още от 18 век.

У нас най-разпространен е видът белоснежно кокиче - Galanthus nivalis. Това е непретенциозно растение - дори градината да е изоставена, всяка година се покрива с море от бели цветчета. По-голямата част от годината кокичето прекарва под земята. През есента луковиците се „събуждат" и започват да развиват кореновата си система. В края на зимата, а понякога дори в разгара й настъпва цъфтежът. След него надземната част се запазва още известно време, докато в луковицата се натрупат нужните хранителни вещества. Следва нов продължителен „сън".

Кокичетата се развиват добре както на открити слънчеви места, така и в леката сянка на дърветата и храстите. Цъфтят дори в сянката на сградите, но тогава развитието им е слабо. За да се чувстват добре, са им нужни две условия. Първото е  период с минусови температури. Дори да е кратък, той допринася за цъфтежа. Другото условие е високата почвена влажност, докато цъфтят. Колкото вревето е по-студено, толкова по-дълго продължава периодът на цъфтежа. Не е добре след прецъфтяването листата да се премахват, защото по този начин лишаваме растението от възможността да синтезира достатъчно хранителни вещества.

Както повечето луковични растения, кокичетата не изискват почти никакви грижи. Те могат да обитават едно и също място в продължение на много години. Достатъчно е добре да се вкоренят, за да ни даряват всяка пролет с все повече цветове.

За разлика от другите луковични цветя кокичетата не обичат пресаждането. Ако се наложи, това става още докато листата са зелени, заедно с пръстта около луковиците. Засаждането става веднага след изкопаването на дълбочина около 5 см. За селекционни цели се изполва и размножаване със семена, но за любителите това е ненужно.

В градината кокичетата се чувстват добре навсякъде. Особено ефектно изглеждат на големи групи под дърветата и храстите. Чудесно изглеждат и сред обитателите на алпинеумите и рокариите. Прекрасни партньори за тях са ранно цъфтящи растения като минзухари, синчец, зимоустойчиви циклами, ерантиси и т. н. Добри техни съседи могат да бъдат рано цъфтящите храсти като ерика, камелия, саркокока и др.

Тайните на успеха:

Светлина: слънце или лека полусянка.

Вода: висока влажност в периода на цъфтеж.

Подхранване: не е необходимо.