Родът на блатното кокиче Leucojum включва 12 вида многогодишни растения. Среща се по мокри, засенчени места и покрай реки, както и във влажни лонгозни гори. У нас вирее в югоизточната част на страната - Бургаско, Сливенско, Ямболско. В този район се отглежда и като декоративен вид под наименованието Гергьовско кокиче, сазово кокиче, дремавче, жабешко лале и други. То е много красиво и оригинално, през последните години става все по-популярно сред любителите градинари в цял свят.

Луковиците на блатното кокиче достигат големина до 3 см в диаметър. Цъфти през април-май. Цветоносите са слабо сплеснати, кухи. Достигат до 60 см височина. Носят от три до седем наведени надолу цветчета. Те са по-едри от тези на обикновеното кокиче. Околоцветникът се състои от шест еднакво дълги бели листчета със зелено петънце на върха. Сред тях се намират тичинките. Заради нектара пчелите масово посещават цветовете.

При засаждане единственото условие е влагата в почвата да е изобилна. Тъй като всяка година се образуват нови луковички, за да не издребняват растенията през 4-6 години трябва да се разсаждат. Поставят се на разстояния 20 х 15 см. Цялата есен е подходящо време да се засади в градината.

Лечебно

Във фармацевтичната промишленост то се използва за производство на нивалин. Най-високо съдържание на галантамин - от 0,1 до 0,5 %, има в надземната част на растенията във фазите бутонизация и пълен цъфтеж.

Бъдете внимателни

Използването на блатното кокиче за самолечение е опасно. Освен галантамин в него се съдържат и други силно отровни алкалоиди. При незнание това може да доведе до фатални последици. Нещо повече - хората, които събират блатно кокиче, не трябва да имат рани по ръцете.

Тайните на успеха

Светлина: шарена сянка.

Вода: нуждае се от много вода.

Подхранване: В периода на цъфтеж.