Навсякъде из страната по каменистите места, редките гори и храсталаци расте мащерката, добре известна като бабина душица, овчарска чубрица, тмин и още много други наименования. Позната и използвана отдавна заради лечебните и ароматни листа и цветове, което се дължи на съдържащото се в тях етерично масло.

Главната съставна част на етеричното масло е тимол и карвакрол, които притежават бактерицидни свойства. Освен етеричното масло, мащерката е богата на органични киселини, дъбилни вещества,  минерални соли, витамин С (до 55 мг%) и др. Използват се свежите и изсушените листа и цветове.

Поради тези си качества има смисъл да се отглежда и в градината, за да я има под ръка при необходимост било за лек или за подправка на манджата. Градинската мащерка не се различава много от билката. Поради силния приятен аромат, тя е била избрана още от древните славяни като благовонно средство при жертвоприношенията.

Цветовете, бели или розови, цъфтят от юни до септември

Мащерката (Thymus vulgaris) произхожда от северозападните части на Средиземноморската област. Отглежда се в страните на Южна и по-малко на Северна Европа, Азия и Америка. Тя е многогодишно храстовидно растение, може да бъде и едногодишна култура. Коренът е силно разклонен и дълъг. Стъблото е дървенисто, силно разклонено още от основата. Достига на височина до 50 см. Листата са дребни, удължени, обратно яйцевидни с къси дръжки. От двете страни листът е покрит с точковидни жлези, които отделят етерично масло. Цветовете са разположени в пазвите на връхните листа по едногодишните клонки. Те са дребни, бели, светло лилави, розови, събрани в редки съцветия.Те цъфтят от юни до септември. Цялото растение издава приятна миризма. Семената узряват през септември. Кълняемостта им се запазва до 2-3 години, може и повече. За да поникнат повърхностният слой на почвата трябва да е добре овлажнен. За медицински цели се използва цялата цъфтяща част на растението. Стръковете се берат по време на цъфтежа и се сушат на сянка, по-големите количества - може в сушилни при температура не повече от 35 градуса.

От градинската мащерка са познати две форми - южна френска и зимна немска. Растенията на южната мащерка са по-ниски - до 20 см, с малки, сиви, ароматни листенца, а на немската са едри и широки с по-груб вкус и по-малък аромат.

Капризите на растението

Мащерката е топлолюбиво и светлолюбиво растение, предпочита слънчевото, южно изложение, не обича излишната влага. Добре развитите растения се отличават със значителна сухоустойчивост. Взискателна е към хранителния режим на почвата и обича да е добре наторена. За да си отгледате растението изберете леки, дренирани, добре обработени и наторени почви.

Мащерката се отглежда на едно и също място 4-5 години, затова предпочита добри предшественици, които оставят почвата чиста от плевели - добре торените окопни култури. Сее се през пролетта и предзимно, произвежда се и разсад. Може да се сее директно на редове на 40-50 см между тях и 20 см между растенията в реда. Необходими са ви за 100 кв. м около 70-80 г семена. Те трябва да попаднат не по-дълбоко от 1-1,5 см при пролетната сеитба, но ако решите да сеете предзимно - да останат почти повърхностно. Ако искате да си отгледате разсад, тогава засейте семенцата в култивационно съоръжение в началото на март по 2 г/кв.м. Готовият разсад отива в градината на открито през май. За засаждането им на постоянно място се използват същите разстояния.             

В началото мащерката се развива бавно, което налага да се води борба с плевелите. Две седмици след засаждането на разсада растенията се подхранват и прекопават. През следващите години след като се изреже растителната маса, посевът се подхранва и разрохква, и се поддържа чист от плевели.

През първата година мащерката се прибира само един път, а през следващите - по два пъти. Първото прибиране е в масов цъфтеж, а второто-през септември и октомври. За използване през зимата служат изсушените на сянка листа и цветове.

Разнообразното приложение

Етеричното масло на мащерката се използва в медицината, в хранително-вкусовата промишленост и в парфюмерията. В медицината се употребява при главоболие, при нервни болести, стрес, уплаха, кашлица, бронхит, дезинфекция при заболявания на горните дихателни пътища. Поради високата бактерицидна активност тимолът намира приложение и при лекуване на някои гъбни болести на кожата. Мащерката е чудесен чай и за болки в стомаха, смущение в храносмилането, неприятен дъх в устата. Служи и при обездвижващи превръзки при счупено, пукнато и изкълчено. При болки в очите комбинирана с равнец, в равни количества от двете билки, се правят парни бани. Прилага се и като консервант за фармацевтични препарати. Това свойство е било известно още от древността, затова е използвана за балсамиране. Мащерката служи и при консервиране и приготвяне на питиета, ястия, чайове и др. В кухнята тя е добра подправка на ястията. Използва се за риба, телешко, свинско и за яйчни деликатеси. Придава чудесен вкус на ястия с кайма, черен дроб, птици, гъби, домати, патладжани, зеле - задушено или варено. Добре се комбинира с дафинов лист, индийско орехче, розмарин и чубрица.