Майораната заслужава да расте в градината, макар че у нас не е от предпочитаните и  отглеждани градински растения. Но тя притежава болкоуспокоително, успокоително и пикочогонно действие.ароматен чай, но и любима подправка  в кулинарията на много европейски страни (Франция, Италия, Германия). Свежите листа и клонки или изсушени са желани за салати, супи, рибни или зеленчукови консерви, сладкиши и колбаси, за ароматизиране на вина и др. Подходяща е за ястия от грах, зелен фасул, леща, кисело зеле, кайма, плънка на пиле и заек.    Употребява се при малокръвие, стомашни и чревни болки, диария, чернодробни заболявания, бронхит, кашлица, а външно - за компреси при рани и екземи.  

Майораната расте в северна Африка и Мала Азия. Среща се и в южните райони на Европа. Като подправка и медицинско растение е позната от далечни времена на източните народи.  Едногодишната майорана се отглежда отдавна в страните с горещ и умерен климат. Предпочитана е заради надземната част, която съдържа етерично масло, със специфичен приятен аромат от съставките - терпени, феноли, алфатерпентинеол, борнеол и др. Листата съдържат още витамини - С, каротин, рутин и ценни минерални соли.

Майораната (Majorana hortensis) е многогодишно растение. В градината се  отглежда  като едногодишна култура. Коренът е силно разклонен, не прониква на голяма дълбочина. Стъблото е овласено или гладко, изправено, високо 30-50 см, разклонено в основата (10-20 разклонения), понякога е с пурпурно оцветяване. Листата са с дръжки, овласени, продълговати или продълговато - яйцевидни, остри , със зъбче на края , дълги 2-5 см  и широки около 1,5 см. Цветовете са бели или червеникави, събрани в съцветия разклонена метлица. Цъфти през юни. Плодът е кутийка, семената са кръгли, светлокафяви, много дребни (1000 семена тежат 0,2 - 0,4 г). Никнат бавно - за 21- 28 дни.   Кълняемостта им се запазва 3-4 години.

Обича да е огрявана от слънцето и да е на завет

Майораната е топлолюбива и в ранните стадии на развитието си е чувствителна даже и към неголеми студове. Затова в по-северните райони на Европа се отглежда чрез разсад, но в по-топлите - чрез директна сеитба. Семената никнат при 20-25 градуса.

Тя е и силно светлолюбива. Не понася засенчване, затова когато избирате място за нея, трябва то да е добре огрявано от слънцето и да е защитено от ветровете. В никакъв случай не трябва да се отглежда като подкултура.

Сравнително сухоустойчива е, но през първия период от развитието си  е чувствителна към влажността, което налага да и осигурите поливане.

Особено взискателна е към хранителните вещества. Развива  се добре  на пропускливи, богати с хранителни вещества почви, както и на наносни. Чувства се нормално и на черноземни и на глинестопесъчливи, ако са структурни и не задържат вода. Много добре реагира на торене и то да е пълно органо-минерално. Оборският тор да се внася на предшественика, а минералните торове на нея. Добри предшественици са торените окопни култури. Те може да са получили пресен оборски тор, но тя не го понася директно на нея.

На топло чрез директна сеитба

Майораната се размножава чрез директна сеитба и чрез предварително отгледан разсад. Директната сеитба  изисква топъл район , както и много добре подготвена и загладена почва, тъй като семената са много дребни и трябва да попаднат на плитко -  не повече от 0,5 см. Тези от тях, които са на по-дълбоко, трудно пробиват почвената кора, особено при почви, които са склонни към образуването й, и не могат да поникнат. И след като поникне, майораната расте бавно, което крие опасност да бъде заглушена от плевелите. Това налага да се води борба с тях още от самото начало.

При нашите условия за предпочитане е размножаването да стане чрез предварително отгледан разсад. Може да се използват различни култивационни съоръжения. Ако за целта служат студени парници е добре след сеитбата да се покрият с стъклени рамки или полиетилен. Така се затоплят от слънцето и разсадът е  готов за засаждане на открито през май. В по-добре затоплените съоръжения разсадът става навреме. В парниците семената се засяват на редове или разпръснато през март. На 1 кв. м стигат 1,5-2 г семена, а за 100 кв. м насаждение - 1 до 1,5 кв.м. След като се засеят семената се покриват с пресят много добре разложен оборски тор, поливат се и се покриват. При слънчево време поникват за 4-5 дни, а при хладно - за около две седмици. Когато растенията достигнат височина 4-5 см е добре да  започнат да се закаляват. Разсадът се подготвя да отиде на постоянно място. Добрият разсад трябва да е изпечен, да е висок 6-7 см и с разклонено стъбло.

През май за разсад се сее и на открити лехи

В края на април и началото на май мястото в градината се набраздява. Междуредовото разстояние трябва  да е 40 см, но може в по-малките площи да бъде и на 30-35 см, а между растенията - 10 - 13 см. За разсад  се  засява и през май в  студени парници и в открити лехи, но тогава на постоянно място отива през юли. След разсаждането,като минат 10-12 дни, ако има изгубени растения се подсаждат. Грижите през вегетацията се състоят в редовна обработка на почвата, унищожаване на плевелите и при нужда се полива. В края на май растенията се подхранват с амониева селитра, а след прибиране на реколтата - отново, за да се осигури втора реколта.

Майораната се напада от гъбната болест алтернария. Признаците се проявяват като дребни кафяви петна по листата, които по-късно се разрастват. Силно напетнените  листа изсъхват, добивът намалява, а част от останалите са кафяви. Качеството на нападнатия посев е влошено. Болестта предимно вреди преди цъфтежа, в периода на бутонизация. Борбата се води с фунгициди с по-кратък карантинен срок 3-4 седмици преди цъфтежа. 

Непосредствено преди да започне цъфтежа, растенията се отрязват с сърп или коса, но не по-ниско от 5-6 см от повърхността на почвата. Ако се режат по-ниско, те се възстановяват по-бавно,  покарването на новите издънки се забавя  и втората реколта става несигурна. При втората беритба растенията се изскубват с корените,  изтърстват се от полепналата пръст и се завързват на снопчета. Поставят се  за сушене в проветриви помещения (навес, таван и др. помещения).      

Зелената маса може да се суши и върху  циментова площадка на тънък пласт (5-6 см). Сушенето на слънце трябва да се избягва, защото се влошава качеството на дрогата. Свежите растения могат да се сушат и в сушилня при температура 35-40 градуса. Добре изсушената майорана е със сивозелен цвят и приятен аромат. От 100 кв.м се получава 100-150 кг зелена маса или 10-15 кг суха ронена майорана.