В градините често ще усетите приятния лъх на лимон. Това е от туфите маточина, която освен удоволствието от аромата е много полезна като лечебен чай и подправка за ястия. Благодарение на приятния ментово-лимонен вкус през зимата ще ви сгрее или ще ароматизира ястия от риба, месо, гъби, дивеч, птици. Използват се предимно листата, макар че всички части на растението ухаят приятно. Приятният мирис се дължи на органичните киселини и етеричните масла, които съдържа растението. Младите зелени листа придават свеж лимонов аромат на салатите. При консервирането на туршии се усеща аромата и през зимата. Изсушената маточина може да се съхрани за по-продължително време. От нея се приготвя изключително ароматен чай, който притежава и ценни лечебни свойства.Тя засилва и нормализира храносмилането, подобрява апетита, облекчава коликите, възпира повръщането. Употребява се при високо кръвно налягане, безсъние, главоболие, нервна слабост. С настойка се лекува главоболие, простуда и невралгия, а наложените пресни листа рани, зарастват по-бързо. Тя е и етеричномаслодайно, както и отлично медоносно растение, много често посещавано от пчелите.
Маточината (Melissa officinalis), наречена още лимонче, е многогодишно тревисто растение. Расте в южните райони на Европа и Средна Азия, а у нас из цялата страна. Но тя се отглежда и като културно растение - като етеричномаслена и лекарствена култура.
Растението образува туфа с височина 60-80 см и диаметър 40-60 см. Коренището е силно разклонено и има подземни стъбла, които са разположени плитко в почвата. Стъблата са също разклонени и са покрити с жлезести власинки.
Листата са срещуположни, светлозелени, сърцевидни продълговати, със заострен връх и назъбени краища. Цветовете се намират по връхните части на клонките и в пазвите на листата. Те са бледожълти, бели или розови. Цъфтят неравномерно от юни до септември. Преди цъфтене цялото растение издава силна миризма на лимон, особено при стриване. Семената са дребни, продълговати, светлокафяви до черни.
Маточината е топлолюбиво растение. Към светлината не е особено взискателна, затова може да расте и на сянка. Тогава почти не цъфти, но ако се отглежда за листата, това е благоприятно. Те не губят аромата си.
Тя е придирчива към почвената и атмосферната влажност, както и към хранителните вещества в почвата. Най-подходящи са рохкавите, песъчливо-глинестите с добър воден, хранителен и въздушен режим, но не понася преовлажняване.
На богати почви и при обилно торене реагира с увеличаване на добивите от листата, които съдържат етерично масло, богато на цитрал, цитроленол, гераниол , линалол, витамил С, дъбилни вещества, смоли.
Когато се отглежда като маслодайна култура маточината не трябва да остава повече от три години на едно и също място, защото добивът след това намалява. Най-подходящи предшественици са житните култури. Преди основната дълбока обработка се наторява с оборски тор и суперфосфат.
От разсад растат хубави растения
Размножава се със семена и вегетативно, но тъй като
семената никнат бавно директната сеитба не е за предпочитане. Най-добре е когато се използва разсад. Затова се подготвят открити лехи. Използват се 3-4 г семена на кв.м, покриват се с 0,5 - 1 см добре угнил оборски тор. Семената се засяват през март, над лехите се поставя полиетилен, за да се предпазят младите растения от измръзване. Лехите леко се уплътняват, за да попаднат семената на твърдо легло. Плевят се и се поливат редовно. При добро гледане семената поникват след две седмици. Разсадът е готов за разсаждане, когато растенията са 10-12см. През май отиват на постоянно място. Най-подходящи разстояния за разсаждане на разсада са между редовете 50-60 см, а в реда 25-30 см.
Може да се получи разсад на открити лехи, като семената се засяват и през първата половина на май. Тогава разсадът се отглежда през цялото лято. Той е готов през втората половина на септември и началото на октомври, когато отива на постоянното си място.
Маточината може да се размножава и вегетативно, като старите коренища се разделят на 3-4 части. Засаждат се през октомври, може и в началото на ноември.
Отглеждането на маточината става както при всяко окопно растение. През първата година се окопава 3-4 пъти по реда за да се разрохка почвата и да се унищожат плевелите. При необходимост и при възможност се полива 2-3 пъти. По късно растенията образуват плътен ред и покриват голяма част от площта, затова плевелите са по-малко.
Маточината образува голяма надземна маса, поради което извлича много хранителни вещества от почвата.Това налага ежегодното и наторяване. При първата пролетна обработка се подхранва с амониева селитра, а през есента с последната обработка се тори със суперфосфат.
Листата се берат на 2-3 пъти , най-добре преди цъфтежа. Втората реколта се прибира през септември. Най-подходящо време за бране е сутрин след като се вдигне росата, когато е тихо и слънчево .
Отрязаните стъбла се изсушават на тънък пласт на сянка.
Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек |
Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек |
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите