Розмаринът е чудесно медоносно растение с отлични декоративни качества, благодарение на сребристосивите си  вечнозелени клонки. Може да се отглежда в градината в по-топлите райони на страната, но и в стаята,  на балкона или терасата, стига да му осигурите близки  на климатичните условия с неговата родина - Средиземноморието. Ако се отглежда в саксии или сандъчета в дома, чрез изрязване, може да се получат по малки размери и желана форма. В градината образува по- едри туфи, особено когато расте на воля. 

Розмаринът е познат в древността като ценна, ароматична билка. Използват се младите цъфтящи клонки с листата. В тях се съдържа етерично масло (до 2%), дъбилни вещества, витамини, алкалоиди флавоноиди и други. теричното масло и извлекът  от розмарин притежават нервоуспокоително , противовъзпалително , болкоуспокоително, спазмолитично и пикочогонно действие. Подходящ е за употреба при физическа и умствена преумора, при стомашни и сърдечни болки. Инхалации със запарка от розмариново масло се препоръчват при простудни заболявания, бронхиална асма, кашлица.Те стимулират кръвообращението и засилват паметта.

Младите листенца, макар и с горчив аромат, са ценна подправка. Притежават силна миризма, която може да потисне тази на по-нежните подправки - магданоз, босилек и др., затова е необходимо да се употребява внимателно.  В някои европейски страни не могат без розмарин, особено италианците за  блюдата със спагети и пържената риба. Използва се  и за супи, сосове, салати от моркови, картофи, зеле. Полезни и вкусни са меките сирена поръсени с розмарин. Комбинира се с черен пипер, лук и чесън. 

Доказателство за обич между младите

Растението е познато още от древността, от времето на египетските фараони. Древните египтяни смятали , че растението носи щастие, а  древните гърци са се кичили с него като символ на Афродита. В някои  западноевропейски народни песни се възпява като  доказателство за обич между младите.

Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е многогодишно вечнозелено растение. Стъблото е изправено, разклонено, овласено и достига на височина 1,20 м. Долните разклонения са пълзящи. Листата са сребристосиви линейни с тъп край и с къси дръжки. Цветчетата са синьо -виолетови или бели, почти приседнали на групичка по 5-6 разположени  по крайните разклонения. Семенцата са дребни (1000 броя тежат 1 г), а кълняемостта им се запазва 2-3 години.

Розмаринът обича топлината и светлината, към влажността на почвата не е много претенциозен. Културните му видове са разпространени в Южна Европа, Азия и Америка. Във всички страни се отглеждат местни форми.

Нови растения растат от старите храсти

Размножава се чрез семена и по вегетативен начин. Когато се отглежда на по големи площи и се използва семенното размножаване, са достатъчни 1 г семена за кв.м.  Вегетативното размножаване става чрез разделяне на храстите, но предимно се използва размножаването чрез резници. Те се подбират от млади разклонения с дължина 12 см. Засаждат се през есента на редове, като разстоянието между редовете е 25-30 см, а вътре в реда 10-15 см. Поставят се на дълбочина 5-6 см и се покриват с добре разложен тор. Младите растения редовно  се плевят, окопават  и поливат. Есента на следващата година резниците  са добре  вкоренени. Те се засаждат на постоянно място през есента или рано напролет в добре наторено и обработено място. Засаждат се на редове при разстояния 80 см между редовете и 20-30 см в реда. Младите растения се загърлят с почва. Всяка година растенията се подхранват с оборски тор.

Когато розмаринът се отглежда чрез семена, се полагат повече грижи за основната и предсеитбената подготовка на почвата, на торенето с органични и минерални торове, както и на доброто запасяване на почвата с вода. Тези условия са необходими за да могат да поникнат нормално дребните семенца и да се получи оптимално гарниран  посев.

За свежа подправка надземната маса се прибира, като младите клонки се изрязват и завързват на връзки. За сушене се изрязва през втората година по време на цъфтеж. Младите клонки с листата и цветовете се изсушават на сянка и на проветриво място. Изсушената билка има светлозелен цвят, приятна миризма и нагарчащ вкус.