Неповторимият аромат на "Шанел № 5" се дължи на маслото от иланг-иланг. То се получава от цветовете на дървото иланг-иланг (Cananga odorata),  което е разпространено в Индонезия и Полинезия. То е от семейство Анонови, близък роднина на  аноната, гуанабаната, черимоята и други прочути екзотични видове. В родината си дървото достига големи размери, но при нашите условия, отглеждано в оранжерии, е значително по-дребно. Съществува и съвсем ниска форма на растението (Cananga fruticosa), която отлично вирее и в домовете.

Иланг-иланг на полинезийски език означава "цвете на цветята". И наистина красотата му е изключителна, а ароматът - несравним. Клоните са "плачещи", покрити плътно от едри, тъмнозелени листа, наредени в застъпващи се двойки. Цветовете, които обсипват дървото цяла година без почивка, са едри, изящни, напомнят красиви бижута. Те траят около 3 седмици, като през това време изменят цвета си от много бледозелен през жълто-зелен, лимонов до наситеножълт. Изисканият им аромат е много силен и траен.

Когато прецъфтят, цветовете се сменят от тъмнозелени плодове, подобни на маслини, с хвойнов аромат, събрани в малки гроздове. Със съзряването си те потъмняват, докато придобият съвсем черен цвят. За разлика от останалите членове на семейство Анонови, чиито плодове се славят като деликатеси, плодовете на иланг-иланга не се ядат, защото не са вкусни.

Иланг-илангът се размножава със семена, които трябва да са отлежали поне 5-6 месеца. Преди засяване е добре да се киснат известно време в топла вода. Поникват след 3-4 седмици при висока температура и въздушна влажност.

През лятото растението се държи на силно огрявано от слънцето място при температура между 18 и 30 градуса. През зимата, когато в продължение на около 2 месеца изисква покой, темпаратурата трябва да е около 12-14 градуса. Светлината обаче трябва пак да е силна. През периода на растеж и цъфтеж се полива обилно, а по време на покоя вода се дава ограничено, когато повърхността на почвата добре просъхне.

От март до август е добре веднъж в месеца да се подхранва с минерални торове за цъфтящи растения.

За да се постигне нужната висока въздушна влажност, може саксията да се постави заедно с подложката в широк съд с вода, която да се изпарява, но корените да не се преовлажняват.

Всяка пролет иланг-илангът се пресажда в нов, по-голям съд, който трябва да е дълбок, за да се чувстват добре дългите корени. Дренажът трябва да е много добър.

Почвата може да се приготви от равни части чимова пръст, хумус, торф и пясък, като се прибавят късчета дървени въглища. Може да се използва и готова почва за палми или фикуси.

В домашни условия можем да очакваме цветове на 3-4-годишна възраст, а формата фрутикоза зацъфтява, щом достигне 20-30 см на височина.

От иланг-иланга зависят икиномиките на много тропически страни, където се отглежда в плантации. Етеричното масло, което се извлича от цветовете, е изключително търсено в парфюмерийната промишленост. 

Тайните на успеха

Светлина: Много силно огряване.

Вода: В зависимост от сезона.

Влажност на въздуха: Много висока.

Подхранване: През лятото.